— Царско семейство ли? — начумерено отвърна Елиса. — Не бих казала. Те са по-зле възпитани дори от въшки.
— Дори ада има своята йерархия. Кой дявол стои начело?
— Мак каза, че е най-стария. Абнър.
Хънтър в миг се напрегна.
Следваше Аб Кълпепър и родата му от главорези от две години и през повече от хиляда и петстотин километра. Въпреки това, всеки път, когато Хънтър успееше да ги доближи, Аб се измъкваше като дим през пръстите на Хънтър.
А после се отправяше да напада, да насилва и да убива още и още нищо неподозиращи заселници.
Краят ще бъде тук, в Рубиновата долина, закле се мислено той.
Съвсем скоро.
Хънтър нарочно прекара юздите на Бъгъл Бой през пръстите си, за да успокои нетърпението, което се надигаше в него от самата мисъл за близостта на човека, който бе продал Тед и малката Ем на команчите.
— Госпожице Сътън — тихо каза Хънтър, — току-що си наехте пазач.
2.
За миг Елиса изпита усещането, че Хънтър по-скоро издава заповед, отколкото приема предложената му работа.
После реши, че това са глупости. Просто такова беше поведението му. Навярно се дължеше на многото години, през които бе издавал заповеди.
Добре щеше да му се отрази самият той да се подчини на няколко.
— Много бързо взе решение — подхвърли тя.
— Това проблем ли е?
Елиса въздъхна раздразнено.
— Та ти дори не знаеш каква е работата.
— Да убия братята Кълпепър.
Елиса преглътна мъчително.
— Аз не търсех… ъ-ъ…
— Ловец на скалпове? — иронично й предложи той търсената от нея дума.
Бъгъл Бой отново подръпна юздите. Животното искаше да бъде нахранено, напоено и разтрито.
— Спокойно, момчето ми — успокои го Хънтър и го потупа по шията. — Скоро ще дойде и твоят ред. Госпожичката със сигурност ще вземе решение, преди луната да се е скрила.
— Господин Хънтър…
— Просто Хънтър — поправи я той. — Войната ме накара да забравя всички официалности. Сега Хънтър е единственото име, което използвам — малко, презиме и фамилия.
Елиса импулсивно се почуди какво ли друго войната го бе накарала да забрави. Мекушавостта със сигурност беше една от тези черти.
Но не и нежността.
Беше го забелязала колко внимателно се отнася към коня си. Това беше сигурен белег за скритата в него нежност.
А самата тя навярно сигурно се побъркваше, щом изобщо си мислеше за това. Мъжът пред нея несъмнено беше корав като кремък.
Точно такъв мъж й трябваше в момента.
Корав мъж.
— Господин Хънтър… ъ-ъ, тоест, Хънтър…
Елиса изпухтя нетърпеливо и започна да говори отначало.
— Наемам те да събереш в стадо всичкия добитък жигосан със клеймото на Ладър Ес и да го откараш през планината на армията в Кемп Халък. Заедно с говедата ще водиш и осемдесет глави току-що обяздени мустанги, които също трябва да бъдат предадени на армията.
— Кога трябва да съм там?
— След трийсет и седем дни.
— Трийсет и седем дни? — тихо подсвирна Хънтър. — Малко си позакъсняло, момиченце.
— Казвам се госпожица Сътън — процеди тя през зъби. — Ако не можеш да го запомниш, обръщението Елиса също ще свърши работа. Няма да отговарям на момиченце или госпожичке. Разбра ли?
— Винаги ли си такава докачлива? — попита Хънтър.
Елиса кипна, но сдържа езика си. Английските й братовчеди много добре я бяха научили как неразумните й изблици могат да бъдат използвани срещу самата нея.
— Не обичам непознати мъже да фамилиарничат с мен.
— След няколко дни няма да бъдем непознати.
— Държиш се невъзпитано.
— Просто съм откровен. Нямам никакво търпение да се занимавам с едно малко момиче, което си мисли, че всичко, което мъжете искат от жените са големи очи и съблазнителна походка.
— Ти си арогантен и дързък…
— Без съмнение — нетърпеливо я прекъсна Хънтър. — А сега, да се върнем на въпроса. Искаш ли тази работа да бъде свършена или ще прекараш следващите трийсет и седем дни в молитви да дойде някой джентълмен, който освен това е добър стрелец и знае как се водят мъжете в бой, и как се подкарва добитъка между куршумите?
На Елиса й потрябва цялото самообладание, което бе добила в схватките с братовчедите си, за да сдържи устата си затворена. Задоволи се само мислено да прати Хънтър по дяволите. Та тя изобщо не се нуждаеше от него.
Всъщност, нуждаеше се отчаяно от помощта му.
Несъмнено той също разбираше затрудненията й.
— Искам да се свърши работата — отчетливо изрече тя. — А след това искам да те видя как възсядаш коня си и се пръждосваш от земите на Ладър Ес.
— Няма проблем. Имам много по-добри планове от гледането на добитък за едно разглезено дете.