— Надявам се, че се справяш с ръководенето на мъжете по-добре, отколкото в преценките си за жените — отвърна му Елиса.
Бъгъл Бой бутна Хънтър с такава сила, че би съборил всеки по-дребен мъж.
Той само се олюля.
— Последвай ме — рязко подхвърли Елиса. — Конят ти чака достатъчно дълго за храна и вода.
Хънтър тръгна след шумолящите, благоуханни копринени поли на Елиса към вътрешността на кошарата. Всяка негова крачка неотлъчно се следеше от Леопард. Въпреки страховитата си репутация жребецът не направи никакъв опит да влезе в разпра с коня на Хънтър. Леопард се държеше точно като кучетата от ранчото — непознатият мъж и конят му предизвикваха любопитството му.
Поне това дяволско създание имаше някакви обноски, помисли си Хънтър. Хубаво щеше да бъде, ако можеше да каже същото за господарката му.
Палавница!
Хънтър вървеше и наблюдаваше момичето с острия език, което отначало го бе гледало преценяващо. После в погледът й се бе изписало чисто женско възхищение — нещо, което той всячески се бе помъчил да превърне в антипатия.
Изглежда, че засега усилията му се бяха увенчали с успех. Последното нещо, от което имаше нужда, бе друго момиче като Белинда да се потърква в него, докато накрая в главата му не останеше нищо друго, освен шума на кипящата му кръв.
Тук бе дошъл, за да намери братята Кълпепър, живи или мъртви.
За тази цел щеше да му потрябва целият му разум, иначе щяха да го убият, преди да е свършил работата си.
Скърцането и трополенето на голямата врата на плевнята, която явно бе заяла в железните си релси, откъснаха Хънтър от нерадостните му мисли. Елиса буташе с всичка сила поскърцващата врата.
Хънтър промуши лявата си ръка точно под бузата й. После натисна само веднъж. Вратата изрази още веднъж несъгласието си, а после послушно се плъзна настрани.
— Тези релси имат нужда от малко смазка — подхвърли Хънтър.
Елиса смутено замълча. Проявата на мъжката сила на Хънтър й действаше изнервящо. Все още усещаше до себе си топлината на стегнатото му като пружина тяло. Беше отместил вратата с такава лекота, сякаш тежеше не повече от копринената й рокля.
— Греста свърши, а не исках да поемам риска да изпращам някого до поселището — дрезгаво отвърна Елиса.
— Опитай с малко от ароматизирания сапун, който използваш. Може да свърши и друга работа, освен да кара мъжете да застават нащрек, когато минаваш край тях.
Елиса рязко извърна глава.
Хънтър беше толкова близко, че можеше да види блясъка на отразената в тъмните му очи лунна светлина, а също и едва доловимото разширяване на ноздрите му, докато попиваше миризмата й.
После той рязко се обърна, освобождавайки Елиса от напрегнатия си, чувствен интерес.
Без да каже нито дума Хънтър преведе Бъгъл Бой през вратата на плевнята. После изчака Елиса да запали малкия фенер, който висеше на стената точно до вратата.
Миризмата на сяра се открои на фона на сладкия мирис, който излъчваха конете и сеното. Щракването на ламбеното шише на мястото му отекна като изстрел в тишината.
— Засега можеш да оставиш Бъгъл Бой в голямата ясла в дъното — изрече с неравен глас Елиса. — Оградата на кошарата от източната страна не е съвсем здрава. След като оправя хлабавите дъски ще можеш да държиш жребеца си там, освен ако не предпочиташ да го оставиш в конюшнята.
— Ще проверя колко е здрава тази ограда.
Елиса отиде до хамбара със зърно и се върна при Бъгъл Бой с пълно догоре ведро зоб. Зърното със съскане и шумолене се изсипа в яслата.
Тъкмо беше посегнала за вилата, когато ръката на Хънтър се промуши бързо край нея и сграбчи тежката дървена дръжка.
— Дай на мене — каза той. — С тези поли, които се мотаят около глезените ти като гладни котки, е по вероятно да набучиш с вилата себе си или мене, отколкото сеното.
— Благодаря — импулсивно се усмихна Елиса. — Може би.
Хънтър прехапа езика си, за да не каже думите, които бяха на езика му, а именно, че момиче с усмивка като нейната нямаше работа само в плевнята посред нощ с непознат мъж. Още по-малко трябваше да се грижи за коня му.
Тези мисли наистина обезпокоиха Хънтър. Очакваше Елиса да остане настрана и да се държи съблазнително, докато той направи каквото трябва за коня си.
Но не беше останала настрана. Беше се захванала за работа така, сякаш беше привикнала с нея.
После Хънтър язвително си каза, че всъщност Елиса се справяше със съблазняването съвсем добре. Дори Белинда не би успяла да засенчи тази палавница.
Особено с тази нейна усмивка.
Като изпсува под носа си, Хънтър забучи вилата в купчината сено, струпано точно до вратата на сеновала. Скоро яслата беше пълна.