Дворецът „Спокоен жерав“ в Йедо
Окумичи-но-ками-Генджи, следващият, който щеше да наследи управлението на провинция Акаока, се излегна на пода по обичайния за него начин, нетипичен за един воин, и се подпря на лакът с чаша саке в ръка и лека усмивка на устните си. Над десетина гейши танцуваха и пееха и изтръгваха игриви звуци от струните на техните кото13 и шамисен14. Една гейша седеше до него, готова всеки момент да напълни чашата му.
Попита го:
— Защо спряхте да пеете, господарю мой? Сигурно знаете думите. „Абатът и куртизанката“ е една от най-известните песни напоследък.
Той се засмя и поднесе чашата към гейшата.
— В борбата между песента и пиенето, мисля, че песента винаги губи — след като отпи, той свали чашата надолу. Държеше се като пиян, но очите му оставаха ясни и блестящи, все едно бе абсолютно трезвен.
Косата на Генджи, подредена в сложна и официална прическа, както подхождаше на високопоставен владетел, вече бе в лек безпорядък и един заблуден кичур се спускаше над челото. Той не само затвърдяваше впечатлението за леко пиян човек, но и намекваше за известна женственост — внушение, подсилено и от самото кимоно. Прекалено ярките цветове и сложната бродерия не подхождаха на сериозен самурай на двайсет и четири години, особено на самурай, който бе обречен един ден да стане велик владетел. В цяла Япония имаше само двеста и шейсет владетели като него, всеки от тях абсолютен господар в своята провинция. Впечатлението от неподходящото облекло на Генджи се подсилваше от неговото лице, което опасно граничеше с хубостта. Гладката му кожа, дългите мигли и деликатно оформените устни биха подобрили външността на всяка от присъстващите гейши. С изключение на една. Именно тя в момента приковаваше цялото внимание на Генджи, макар той умело да прикриваше своя интерес.
Майонака-но-Хейко — Среднощно равновесие — седеше в противоположния край на стаята и свиреше на шамисен. Тя бе най-прочутата гейша този сезон. През последните седмици Генджи много бе слушал за нейното съвършенство. Но не бе повярвал. Подобни слухове се разпространяваха редовно всеки сезон. Несравнимата красота от миналата година неминуемо бе засенчвана от нова красота през настоящата година, точно както и тазгодишната красота щеше да отстъпи догодина пред друга. Най-сетне Генджи покани прочутата гейша в своя замък не толкова от интерес, колкото за да поддържа славата си на най-повърхностния и несериозен владетел в столицата на шогуна, Йедо. Сега гейшата беше тук и за изненада на Генджи надминаваше дори най-пламенните описания, които бе чувал.
Истинската красота надхвърляше чисто физическата хубост. Всяко нейно движение бе толкова изящно, че той не бе сигурен дали е в реалния свят, или е в омаята на илюзиите. Свиването и разтварянето на деликатните пръсти на ръката й, навеждането на главата в една иди друга посока, леко разтворените й устни, докато поемаше дъх в знак на учтива изненада от нечия явно остроумна забележка, начинът, по който се раждаше усмивката й — не на устните, а в очите, както се ражда всяко искрено изражение.
Тя, разбира се, нямаше никакви физически несъвършенства. Очите й имаха идеалната форма на продълговати бадеми, кожата й бе чиста като нощен сняг, който падаше на светлината на пълната зимна луна, меките извивки на тялото й идеално допълваха драперията на коприната на нейното кимоно, малките кости на китките говореха за възбуждащата деликатност на нейното тяло.
Генджи никога не бе виждал толкова красива жена. Дори не си бе представял, че има.
Гейшата до него въздъхна.
— О, тази Хейко. Присъствието й никога не ни позволява да задържим нечие внимание. Колко жесток е животът.
— За кого говориш? — попита Генджи. — Как бих могъл да погледна друга, след като ти си толкова близо до мен? — Галантността му щеше да има по-голям ефект, ако бе споменал поне името й, но в действителност вече не го помнеше.
— О, господарю Генджи, вие сте толкова мил. Но аз разбирам кога съм победена — тя се усмихна, поклони се и се насочи към Хейко. Двете размениха няколко думи. Хейко й подаде шамисена и дойде да седне до Генджи. Докато прекосяваше стаята, очите на всички мъже я следваха. Дори Сайки, мрачният управител на двора на владетеля Генджи, и Кудо, началникът на сигурността, не съумяха да се сдържат. Ако сред неговите самураи имаше предатели, както подозираше дядо му, сега бе идеалният момент те да убият Генджи. Освен, разбира се, ако самите предатели, ако въобще имаше такива, също не гледаха Хейко. Мощта на красотата й бе толкова велика, че тя побеждаваше и дисциплината, и разума.