— Не исках да прекъсвам изпълнението ти — каза Генджи.
Хейко се поклони и седна до него. Лекото шумолене на коприненото й кимоно му напомни шума на вълните, които нежно се връщат от отдалечен бряг.
— Не ме прекъснахте, господарю мой — отговори Хейко.
Той за първи път я чуваше да говори. Наложи му се да мобилизира цялата си самодисциплина, за да спотаи въздишката. Гласът й приличаше на камбанен звън, чийто екот изглеждаше безкраен, дори когато утихваше. Сега, когато тя се намираше близо до него, той забеляза следи от светли лунички под грима. Тя лесно би могла да ги скрие, но не го бе направила. Малкият дефект напомняше за задължителните несъвършенства на самия живот, неговата краткотрайност и непредсказуемост и обогатяваше красотата й с перфектен намек за меланхолия. Наистина ли тя бе толкова пленителна, или той само си въобразяваше, че се преструва на пиян?
— Прекъснах те — каза Генджи. — Вече не свириш на шамисен.
— Вярно е — рече Хейко, — но аз все още не съм завършила своето изпълнение.
— Така ли? И какъв инструмент използваш?
Тя разтвори празните си ръце, все едно, че показваше нещо. Усмивката й бе едва забележима. Погледна го право в очите, докато той не почервеня, изненадан както от думите, така и от погледа й.
— И в какво се състои твоето изпълнение?
— Преструвам се, че съм гейша, която се преструва, че е по-заинтересувана от своя гост, отколкото е всъщност — каза Хейко. Усмивката й вече бе станала по-видима.
— Много откровено. Никоя гейша, която познавам, не би направила подобно признание. Не е ли против правилата на вашия занаят дори да допускате възможността за неискреност?
— Само като нарушавам правилата, ще постигна своята цел, господарю Генджи.
— И каква е твоята цел?
Над ръкава, който Хейко вдигна, за да прикрие усмивката върху устните, очите й живо се усмихваха на Генджи. Тя отговори:
— Ако ви кажа, господарю мой, няма да има какво повече да откривате в мен, освен моето тяло и тогава колко дълго бих задържала вашия интерес, независимо от моята изкусителност и умения?
Генджи се засмя.
— Бях чувал за твоята красота. Никой обаче не ми бе казал колко си умна.
— За жената красота без ум е все едно сила без смелост за мъжа.
— Или благородство без военна дисциплина за самурая — продължи Генджи със самоирония.
— Колко забавно може да бъде — възкликна Хейко. — Аз ще се преструвам, че съм гейша, която ще се преструва, че е по-заинтересувана от своя гост, отколкото е всъщност, а вие ще се преструвате, че сте владетел без военна дисциплина.
— Ако само се преструваш, че се преструваш, това означава ли, че наистина се интересуваш от твоя гост?
— Разбира се, господарю. Как може да не се интересувам от вас? Толкова съм слушала за вас. И вие сте толкова различен от другите владетели.
— Не съм чак толкова различен — каза Генджи. — Мнозина са пропилели силата и богатството си по жени, поезия и саке.
— О, но аз не познавам друг като вас, който да се преструва, че го е направил — отвърна Хейко.
Генджи отново се засмя, макар да не му бе до смях. Отпи още саке, за да спечели време и да обмисли нейните думи. Наистина ли тя виждаше уловката? Или думите й бяха само бръщолевене на една гейша?
— Добре, аз мога да се преструвам, че се преструвам, докато през цялото време ще съм това, което се преструвам, че съм.
— Или може да оставим всякаква преструвка — каза Хейко, — и да бъдем един с друг такива, каквито сме в действителност.
— Невъзможно — отвърна Генджи и отпи още саке. — Аз съм владетел. Ти си гейша. Преструването е смисълът на нашето съществуване. Не можем да бъдем естествени дори когато сме напълно и съвършено самотни.
— Може като начало — каза Хейко, докато допълваше чашата му — да се преструваме, че сме естествени. Но само когато сме един с друг. — Тя вдигна своята чаша. — Ще ми се закълнете ли?
— Разбира се — отвърна Генджи. — Ще бъде забавно.
Дядо му го беше предупредил, че скоро ще се зададе голяма опасност под формата на предатели. Киори не го бе предупреждавал, че е възможно да става дума за умна гейша.
Какво да прави с нея? Генджи щеше да се постарае двамата с дядо му да се срещнат, когато Киори се върне в Йедо след Нова година. В тези несигурни времена единственото, на което можеше да се вярва, беше преценката на Киори. Надарен с безпогрешна пророческа дарба, той никога не можеше да сбърка.