— Господарю мой?
Прислужницата, която приготвяше леглото му, спря и го погледна. Докато разсъждаваше, се бе засмял на глас.
— Няма нищо — отвърна той.
Тя се поклони и отново се зае с работата си. Другите две прислужници продължиха да му помагат да се съблече. След като приключиха, трите млади жени коленичиха до вратата и се поклониха. Те останаха в стаята в очакване на неговите нареждания. Подобно на всички жени, които обслужваха пряко господарите в дворците, те бяха доста хубави. Генджи се различаваше от останалите мъже, защото беше високопоставен владетел с голяма власт. Но той все пак беше мъж. Освен рутинните дейности задълженията на прислужничките включваха и предоставянето на интимна близост, в случай че той пожелае. Тази нощ обаче той не желаеше. Мислите му бяха изцяло обсебени от Хейко.
— Благодаря — каза Генджи.
— Лека нощ, господарю Генджи — пожела най-старшата прислужница. Жените се оттеглиха от стаята на колене. Вратата тихо се приплъзна и се затвори след тях.
Генджи отиде до другия край на стаята и отвори една врата, която гледаше към вътрешната градина. До зазоряване оставаше по-малко от час. Той обичаше да гледа как лъчите на изгряващото слънце осветяват старателно оформените растения, образуват сложна плетеница от сенки по наклонения каменен басейн, вдъхновяват песните на птиците. Той седна, като кръстоса колене в поза сейдза, постави ръцете си в дзен мудра16 за медитация и позволи на очите почти да се затворят. Щеше да отпрати всички мисли и да се концентрира, доколкото можеше. Слънцето щеше да го извади от медитацията, когато се издигне достатъчно високо и го огрее.
Ако някой го погледнеше в този момент, щеше да види човек, съвсем различен от пияния безделник отпреди няколко минути. Позата му бе изправена и стабилна. Нямаше съмнение, че е самурай, който се подготвя за битка или за ритуално самоубийство. Точно така изглеждаше Генджи сега.
Вътрешното му състояние обаче бе доста различно. Както винаги, когато започваше да медитира, той установи, че се отдава на мислите си, вместо да ги отпраща.
Първите му мисли бяха за Хейко, следващите за нейната недосегаемост в момента, а после бързо се насочиха към прислужничките, които току-що си бяха отишли. Уме, най-закръглената и най-закачливата от трите, му бе доста забавна преди. Може би твърде бързо я бе отпратил.
Тази мисъл му припомни разговор, който неотдавна бе водил с един християнски мисионер. Мисионерът дебело бе подчертал значението на това, което наричаше „вярност“. Той твърдеше, че след като се ожени, християнинът спи само със съпругата си. Генджи беше силно изненадан. Смяташе го за невъзможно. Подобно поведение бе толкова неестествено, че дори чужденците, колкото и странни да бяха те, не можеха да го спазват. Разбира се, всички мъже лъжеха, но само глупаците говореха лъжи, на които никой друг не вярваше. Генджи се чудеше какъв ли бе мотивът на мисионера?
Търсенето на мотиви не притесняваше неговия дядо. Далновиден още от петнайсетата си година и надарен с удивително точни видения през годините, Киори бе мъж, който знаеше, а не се чудеше. Киори му бе казал, че Генджи ще има три, само три видения през целия си живот. Генджи не можеше да си представи как три видения можеха да просветлят цял един живот. Неговият дядо обаче никога не грешеше, така че трябваше да му се вярва дори и ако той не можеше да помогне. Генджи бе вече почти на двайсет и четири години и до момента не бе видял нищо от бъдещето.
О, той се отдаваше, а не се освобождаваше от мислите си. За щастие се овладя, преди да е отишъл прекалено далеч. Пое дълбоко въздух и се отдаде на медитация.
Измина час или само минута. Времето имаше различни измерения, докато човек медитира. Генджи усети топлината на слънчевата светлина върху лицето си. Отвори очи. И вместо да види градината…