— Може би — отвърна той и продължи да й се усмихва по такъв начин, че тя почти без усилие можеше да пренасочи разговора в друга посока. Тази посока обаче, към която Робърт се бе опитвал да насочи техни предишни разговори, също бе осеяна с опасности, затова Емили предпочете да не сменя темата.
— Може ли отново да разгледам въпросите с гейшите и будизма, Робърт?
— Признавам, че ако са верни, твоите обяснения са добре обосновани. — Той вдигна ръка, за да предотврати протеста, който се надигаше у Емили. — И освен това признавам, че в духа на спора те са убедителни.
— Благодаря. Като човек, отдаден на военното дело, ти сигурно знаеш, че традицията принуждава самураите да отнемат своя живот. Според нашите християнски стандарти това е смъртен грях. Няма никакво съмнение. Но докато те не приемат истинската вяра, трудно можем в момента да им наложим стандарти, които са им крайно противни.
— Това е твърде гъвкаво схващане за един християнски мисионер, Емили.
— Не проявявам съгласие. Просто ги разбирам, което те моля да направиш и ти.
— Добре. Продължавай.
— Относно изпращането на главите… — Емили дълбоко пое въздух и не особено успешно се опита да избегне визуализацията. Твърде много отсечени глави бе видяла — … това се смята за благородна постъпка. Ако владетелят Генджи не го бе правил, той щеше да наруши самурайския еквивалент на рицарската чест.
— Рицарство? Как дори можеш да си помислиш да използваш тази дума, за да опишеш безнравствените действия на масови кланета и осакатявания?
— Извинете, госпожо Емили — Ханако коленичи на прага и се поклони с дясната ръка на пода, докато празният ръкав на лявата ръка елегантно се спусна отзад. — Имате още един посетител. Казах му, че имате гостенин, но той настоя…
— Я виж, я виж, колко приятно е да ви видя в свободното ви време, адмирале. Но как сте успели да си позволите такова разточително прахосване на времето? — Чарлс Смит се усмихна и повдигна вежди към Робърт. Емили забеляза, че провлаченият му акцент, характерен за жителите на Джорджия, бе силно преувеличен, както ставаше винаги в присъствието на Робърт. — Няма ли да плячкосвате къщи, да горите градове или да обстрелвате беззащитни граждани?
Робърт скочи на крака.
— Това е последната обида, която чувам от устата на предател като вас, сър.
— Моля ви, господа — намеси се Емили, но никой не даде вид да я е чул.
Чарлс едва забележимо се поклони на своя противник.
— На вашите услуги, сър, вие определяте времето. Изборът на оръжията, сър, също е ваш.
— Робърт! — каза Емили. — Чарлс! Престанете веднага!
— Тъй като аз отправих предизвикателството — отговори Робърт, — задължително избирате вие, сър.
— Принуден съм да откажа, сър, тъй като това ще ми предостави напълно несправедливо предимство — каза Чарлс. — Аз, естествено, бих избрал или пистолети, или саби, но мисля, че вие и тези като вас ще се чувствате по-сигурно с минохвъргачки, мятане на факли и обричане на глад чрез обсада.
Ако в този момент Емили не се бе хвърлила между двамата мъже, те щяха да се сбият. За щастие и двамата запазиха достатъчно самообладание, за да се спрат, преди да се блъснат в нея.
— Срамувам се от вас — сгълча ги тя, като неодобрително изгледа първо единия, после другия. — Вие сте християни и би трябвало да давате пример на нашите домакини. Вместо това вие се държите като варвари и почти не се различавате от най-лошите сред тях.
— Естествено, аз имах право да отговоря на умишлената обида — оправда се Робърт, докато продължаваше гневно да гледа Чарлс, който, разбира се, му отвръщаше със същия свиреп поглед.
— Ако истината е обида — рече Чарлс, — би трябвало да разгледате отвратителните действия, които са я създали.
— Може ли да има нещо по-отвратително от робството? — попита Робърт. — Ние справедливо сложихме край на робството и на вашето въстание.
Чарлс се изсмя подигравателно.
— Като че ли вас изобщо ви интересува съдбата на негрите. Това бе лъжлив предлог, а не причина.
— В случай, че веднага не прекратите този спор — каза Емили, — ще бъда принудена да помоля и двамата да напуснете. Ако науча, че сте допуснали някакво насилие един срещу друг, ще сметна за невъзможно да се виждам с когото и да било от вас. Завинаги.
Робърт Фарингтън и Чарлс Смит бяха готови да се убият взаимно и без съмнение щяха да бъдат готови да го сторят в близко бъдеще. Емили обаче знаеше, че няма да го направят. Причината за техния спор не бе политиката по принцип, нито войната конкретно. От една страна, семейството на Чарлс бе от Джорджия, но няколко поколения вече не живееха там. Самият Чарлс, както и неговите родители бяха родени в Хонолулу, Хаваите. Там той бе наследник на захарна плантация и ранчо и никога не бе виждал Джорджия. От техни предишни разговори Емили знаеше, че Чарлс е пламенен аболиционист и бе правил значими дарения на каузата. Всъщност яростта на двамата мъже възникваше от желанието им да спечелят ръката на Емили.