Заминаването й със сигурност щеше да сложи край на пътя на Генджи към християнството. Само ако останеше и продължеше упорито и деликатно да го наставлява, имаше някаква надежда Генджи да завърши религиозния преход и да осигури спасение за душата си.
Тази възможност отново я връщаше към физическата опасност от по-нататъшното съжителство.
Всичките й разсъждения се оказваха затворени в този логически кръг.
Дилемата на Емили се усложняваше от съществуването на свитъците „Есенен мост“. Те съдържаха предсказания, които очевидно са се сбъднали. И още нещо, което всяваше дори по-голям страх у нея. Разказвачът даваше ясно да се разбере, че свитъците са адресирани специално и лично за Емили.
Госпожа Шидзука, авторката на свитъците, бе умряла повече от петстотин години преди Емили да се роди.
Не съществуваше обаче друго обяснение за написаното в „Есенен мост“. Без помощта на Ханако Емили срещаше затруднения с езика. Дали ако погледне през очите на един истински вярващ и прочетеше думите не с предубеждението за демони и духове, а в светлината на искрената християнска вяра, нямаше да прозре истината?
Не й оставаше нищо друго, освен да опита.
Тя взе последния свитък, дванайсетия, за да погледне отново последните изречения. Молеше се да ги интерпретира правилно. Пое дълбоко въздух и отвори свитъка.
Върху хартията бяха останали само бледи, нечетливи бележки като тънки струйки дим, виещи се над угасващ огън. Пред очите на Емили тези последни остатъци от написаното от госпожа Шидзука напълно изчезнаха.
Тя отиде до монголския сандък и прегледа другите единайсет свитъка. Всички бяха бели като пергамент, върху който никога нищо не е писано.
Емили се облегна върху ствола на ябълковото дърво. Бе извървяла разстоянието от замъка до долината. За последен път бе вървяла толкова дълго като момиче, когато завинаги напускаше фермата на родителите си. Тогава в небето зад нея се бяха извили пламъци — символ на огненото пречистване, с което майка й искаше да заличи тежките престъпления. Сега пламъците горяха вътре в нея, невидими, но не по-малко овъгляващи.
Оттук нататък трябваше да разчита само на спомените си за „Есенен мост“. Можеше ли да се довери на паметта си?
„Владетелят Нарихира сънуваше, че пристигането на «Американска прелест» ще ознаменува окончателния триумф на нашия род. Той беше прав. Но по негово време твоята Америка не съществуваше, така че той неправилно тълкуваше съня си. Ти не беше само име на едно цвете, което да осъществи надеждите му.“
Емили беше толкова шокирана от този откъс, че се бе опитвала да го заличи от паметта си. Сега отчаяно се стремеше да го възстанови, но въобще не беше сигурна в неговата точност. От израза „твоята Америка“ я побиваха тръпки. Но изречението „Ти не беше само име на едно цвете, което да осъществи надеждите му“ предизвикваше същински ужас. Можеше ли „ти“ да се отнася за някой друг освен за Емили?
„Раждането на дъщеря ти ще му изясни всичко, но не и на теб. Няма да живееш дълго след раждането. Дъщеря ти ще слуша за тебе от баща си. Тъй като тя ще те познава, нека аз ти разкажа за нея, за да я познаваш и ти. Ще носи моето име. Ще настояваш за това с последния си дъх. За което ти благодаря.“
Дали наистина бе прочела това, което си мислеше? Предсказание за свързването й с Генджи и предсказание за смъртта й веднага след раждането на детето й?
Невъзможно. Никой не можеше да предсказва бъдещето, освен Исус Христос и пророците от Стария завет. Щом се твърдеше, че свитъците също съдържат предсказания, следователно те бяха богохулство, лъжа, творение на дявола. За да докаже тяхната лъжовност, Емили трябваше да приеме предложението на Чарлс Смит за женитба. Той щеше да пристигне след седмица. След една седмица Емили щеше да докаже, че всичко това е лъжа. Но как подобно опровержение би помогнало на Генджи? Женитбата й с Чарлс Смит нямаше да разколебае вярата на Генджи в собствената му пророческа дарба. Това представляваше най-голямата опасност за неговата безсмъртна душа.
Твърдението на Генджи, че вярва в Исус Христос като свой господар и спасител, не съответстваше на убеждението му, че самият той бе пророк. Противоречието между праведността и богохулството завинаги щеше да го отдалечи от благословията и прошката на Христос и щеше да го лиши от Възкресението. Емили смяташе, че можеше да понесе раздялата с Генджи през този живот, но не би издържала да бъде разделена от него завинаги. Може би и в този случай подбудите й съвсем не бяха благочестиви.