— Ако монголите разрушат Хаката, ще бъде само въпрос на време, преди да дойдат тук.
Тя се изсмя.
— Моля, не се шегувайте. Хаката се намира на остров Кюшу, а ние сме на остров Шикоку — отбеляза госпожа Кийоми, сякаш това обясняваше всичко, което трябваше да се разбере.
Макар Кийоми да бе женена за него от десет години и да му бе родила три деца, Масамуне все още я намираше за много млада, особено когато се смееше. Той установи, че не може да й се ядоса въпреки досадната липса на политическо мислене у нея.
Масамуне се поклони на седлото.
— Ще се върна с много монголски глави.
— Ако трябва да донесете нещо монголско, по-добре вземете скъпоценности — отвърна Кийоми. — Не разбирам вашия интерес към главите.
Този път въпреки усилията си Масамуне не сдържа въздишката си, след което насочи коня към портата на замъка.
— Сбогом.
След като мъжете се отдалечиха, старшата придворна на госпожа Кийоми продума:
— Разбирам защо се държите по този начин, господарке, но дали е разумно? Нима в подобен момент господарят Масамуне няма да спечели повече от вашата мъдрост, отколкото от престорената ви глупост?
— Ако знаех нещо, неизвестно за него, или ако можех да му дам съвет, какъвто не би могъл да получи от друго място, да, тогава твоята тревога би била основателна. Нашият господар има добри съветници край себе си. Не се нуждае от още един. По-добре да си мисли, че нищо не разбирам, тогава няма да се тревожи, че аз се тревожа. Когато покажа, че съм го проумяла, той ще се усмихне развеселен. След това ще насочи цялото си внимание върху своята задача. Може би по този начин ще му помогна да се завърне.
— Несъмнено е така — каза друга придворна. — Господарят Масамуне е най-великият воин на Шикоку.
— Шикоку е точица в морето — рече госпожа Кийоми, — а останалите острови на Япония са други точици в морето. Великият хан на Монголската империя командва милионни армии. Той и неговите предци са завладявали царства много по-големи от това незначително място. По-вероятно е нашият господар да умре в битка, отколкото да се върне.
В мълчание те стигнаха до вътрешния двор, където играеха децата. Там се включиха в детските игри и не споменаха повече и дума за война.
— Масамуне! — Генгио, господарят на Хаката, бе слисан да види един от най-големите си врагове да идва с подкрепления.
Масамуне се поклони с широка усмивка на лицето. Слисването на Генгио си струваше несгодите на тежкото пътуване.
— Дошли сме да ти помогнем да пропъдиш наглите нашественици.
— Дълбоки благодарности. За съжаление все още не сме в позиция да ги отблъснем. С ваша помощ може би ще успеем да забавим тяхното напредване, докато пристигнат главните армии на шогуна.
— Глупости! Когато монголите дойдоха преди седем години, те се разпокъсаха и се разбягаха, щом ги нападнахме. — Ако Масамуне се беше напрегнал да си припомни подробностите, щеше да се сети, че не е съвсем така. Битката бе тежка и кървава и имаше голяма вероятност монголите да превземат бойното поле, ако бурята не бе дошла и отнесла техните кораби надалече. Споменът за първото нашествие обаче значително се бе променил от преразказването и преувеличаването на събитията от онези дни.
— Сега са много повече, отколкото преди — каза Генгио, — много повече.
— Какво от това? Да ги нападнем веднага. Кой варварин може да устои срещу повсеместната атака на самураите?
Генгио даде знак на Масамуне да го последва. Той отиде до укрепленията от пръст, които се издигаха над крайморската равнина.
— Погледни.
Заливът Хаката бе задръстен от стотици кораби и още стотици наближаваха откъм хоризонта. На сушата монголите се бяха разположили на разпръснати, добре защитени групи зад изградени от самите тях укрепления. Масамуне прецени, че броят на монголите възлиза на двайсет хиляди. Техните лагери обаче се разпростираха по целия бряг и се губеха от поглед зад западните хълмове. Ако всички войски от корабите слезеха на брега, техният брой щеше да достигне петдесет хиляди монголи, които вече се намираха в Япония, и още хиляди, които скоро щяха да акостират.
— Коне — посочи Генгио. — Виждаш ли? Много от тях имат и коне. Онова, което сме слушали за тях, как са завладели Китай и Корея и неизвестни империи в Далечния изток, трябва да е било истина. На няколко пъти влязохме в схватки с тях. Бият се невероятно добре, когато са на коне. Не помня друг път да са се били така умело. — Очевидно паметта на Генгио също изневеряваше. — Нашите смели моряци от провинциите Чошу и Сацума се качиха на вражеските кораби през нощта, убивайки много от тях. На мястото на всеки убит монгол пристигат десетки нови.