— Много умно. Построила си робската си сграда много висока, за да можеш да размахваш копието си на вещица в кулата. Бях забравил за това. Няма значение. Ти си победена. Мечът ми ще отнеме живота ти. — Той продължаваше да разтваря още вратата с върха на меча си и влезе в стаята.
Шидзука го гледаше право в очите, а с периферно зрение държеше под око движението на меча, на краката и раменете му. Тя държеше дългото острие на своето копие нагината надолу, в знак на готовност да посрещне нападението. Знаеше, че той няма да се поддаде на такъв евтин трик. Но може би щеше да се престори, за да я подлъже, че ще се хване. После схватката щеше да започне. Тя не трябваше да умира прекалено бързо, в противен случай всичко бе загубено.
— Е, какво е твоето пророчество сега, лъжлива ясновидке? — заядливо попита Го. — Виждаш ли как смъртта ти наближава?
— Това е краят — категорична бе Шидзука.
— Да, краят бе роден в самото начало. Не е необходимо да си пророк, за да го видиш.
— А в края ще бъде родено начало — отговори Шидзука.
— Не се успокоявай с тази фалшива надежда, пророчице. — Го посочи с върха на меча си към подутия й корем. — Детето ще умре първо.
Той се насочи към корема й. Тя помръдна, за да избегне удара. Това беше първата измама на Го и бе успешна. Той знаеше, че тя ще направи всичко, за да защити нероденото си дете. Когато тя раздвижи копието си, за да направи същото, той се хвърли напред и се насочи към гърлото й. Миг преди острието да я достигне, тя успя да извърти главата си на една страна. В противен случай югуларната й вена щеше да бъде разрязана.
Го се усмихна.
— Ще изгоря тялото ти и ще разпръсна праха ти на бунището. Главата ти ще сложа в метална кутия, ще я залея с основа да се разлага и ще я хвърля в северните блата на езерото Белите камъни. Този път няма да се съживиш.
— Какъв глупак си от начало до край — присмя му се Шидзука. Тя не обърна внимание на кръвта, която се процеждаше по шията й. — Толкова сляп си за истината, неспособен си да видиш онова, което ти е приготвила съдбата.
Го се премести отдясно.
Шидзука премести копието, сякаш за да го посрещне, после, когато той отиде наляво, тя го удари силно по незащитената задна част на крака на сгъвката на коляното с дръжката на копието. Го падна. Шидзука се насочи към бедрото му и го разряза. Но Го бе в движение и нейният удар се оказа като неговия — повърхностен. В следващия миг той се изправи на крака.
Зад тях се чу лек звук. Тя се обърна и видя един от хората на Го да влиза през прозореца. Беше изкачил кулата. Преди тя да е успяла да насочи вниманието си изцяло към Го, той отново атакува. Острието му разряза дълбоко лявото рамо на Шидзука. Тя почувства как мускулите и сухожилията се отделиха от костта. Върхът на нейната нагината се отпусна надолу. Трябваше й цялата сила на дясната ръка, за да я вдигне отново.
— Не си предвидила това, нали, вещице?
Шидзука отстъпи от Го и от неговия човек. Не можеше да се оттегли кой знае колко, защото стената щеше да пречи на движенията на копието й. Но дори стената да не й пречеше, след като не използваше лявата си ръка и силата й намаляваше с изтичането на кръвта й, тя бе уязвима на единия от двамата, докато се защитаваше от другия.
Шидзука погледна в очите на Го колкото бе възможно по-дълбоко.
И му каза:
— Твоята внучка ще се моли за покой на душата ти.
Погледът й го смрази за момент. В този момент неговият човек, шокиран от думите й, отклони поглед от Шидзука и Го. Тя успя да удари мъжа под брадичката и с бързо движение нагоре с острието разряза лицето му на две. Той издаде кратък последен вик и се свлече на земята. Погледът й обаче не задържа Го достатъчно задълго. Преди тя да е успяла да се възстанови от собствената си атака, той я нападна. Тя почувства острието върху гърба си, ребрата й се отвориха не където трябва.
Шидзука се свлече на колене. Тя нямаше да се изправи повече. Чу, че в стаята заваля дъжд. Валеше силен дъжд на едри капки от нейната кръв.
Острието на нагината лежеше на пода. Тя нямаше сили да вдигне нещо толкова тежко. Единствено дръжката, опряна в гърдите й, не позволяваше да падне.
Го се премести към нея с меч, вдигнат за обезглавяващ удар.
— Не!
Острието на Аяме преряза дясната подмишница на Го, когато той се обърна да посрещне атаката й. Зад Аяме беше Чиаки, синът му, с кървав меч в ръка.