Емили изведнъж забеляза друга разлика между двата термина и по необяснима причина потръпна.
Гостът беше поканен или поне очакван.
За посетителя можеше да не важи нито едното, нито другото.
По време на поредицата срещи със съвета на великите владетели мислите на Генджи го носеха непрестанно към Емили.
Разбира се, той беше тайният обожател, който оставяше всеки ден розите. Макар никой нищо да не каза, той предположи, че тя знае, че той е наясно какви са нейните чувства. Естествено, тя бе уверена, че той не изпитва към нея нищо повече от едно приятелство. Цялото му поведение говореше за това. Дали не си въобразяваше твърде много? Ако Емили беше японка, щеше да е напълно сигурен в своите предположения. Тя обаче категорично не бе японка и той не бе сигурен в нищо. Е, почти в нищо. Знаеше, че тя го обича. За разлика от Генджи, Емили съвсем не умееше да се прикрива.
Неговото представление обаче не би могло да продължава безкрайно. Днес по време на обяда той изпита болезнена възбуда само докато я гледаше как се храни — движението на устата й, начинът, по който грациозните й ръце държаха сандвича, разделянето на устните й секунда преди ръбът на чашата за чай да ги докосне. Щом подобни обикновени действия го възбуждаха, така че губеше способността си да говори, беше ясно, че е достигнал предела на своя самоконтрол.
Ако тя знаеше какво изпитва той, със сигурност нямаше да се стреми да сдържа своите собствени чувства. Според пророческото предупреждение, което бе получил, това щеше да доведе до преждевременната й смърт. В онзи сън Генджи бе видял смъртта на Емили по време на раждането. Тя щеше да осигури продължението на рода, но щеше да умре. Генджи отказваше да го приеме. Отказваше да мисли за това като за нещо неминуемо, каквото е било всяко едно видение на неговия дядо, а го възприемаше като предупреждение. Дядо му бе получавал точни предсказания. Генджи предпочиташе да вярва, че неговите са предупреждения. И той се съобразяваше с предупреждението. Не можеше да си позволи да се приближи до Емили повече от сегашното мнимо и тайно обожание.
Емили скоро щеше да получи предложения за женитба от лейтенант Фарингтън, американския военноморски аташе, и Чарлс Смит, собственика на захарна плантация и ранчо на Хаваите. Емили не допускаше, че Генджи знае. Тя дори не си даваше сметка, че благосклонното му отношение към всеки от тях бе, защото виждаше, че и двамата са подходящи кандидати за нея. Съзнаваше, че те не могат да устоят на красотата й, тъй като виждаше как чужденците, чийто брой в страната непрекъснато нарастваше, смятаха Емили за поразително красива, за разлика от ефекта, който тя предизвикваше сред японците. Колко странно. Сега, когато я бе обикнал, независимо от външния й вид, именно външният вид щеше да й позволи да пренебрегне тази любов. Мисълта никога повече да не я вижда, дори и като приятел, му причиняваше огромно страдание, но той предпочиташе него пред възможността да се окаже инструмента за нейната смърт.
— Съгласен ли сте, господарю Генджи? — попита Саемон.
Не биваше да признава, че не е чул нищо, тъй като щеше силно да обиди Саемон и да постави себе си в много неудобно положение. Престори се, че му е необходимо да чуе още няколко мнения, преди да изгради своето собствено, и така успя да избегне обидата и затруднението. Колкото и да му бе трудно, той си наложи да не мисли повече за Емили до края на срещата.
Саемон видя разсеяността на Генджи, но не даде вид да я е забелязал. След края на срещата благодари на Генджи за проницателните му коментари относно настоящата криза, извини се за неспособността си да контролира буйния велик владетел на Йошино и незабавно се зае да изпълнява възложените му от съвета решения.
Междувременно премълча своите собствени планове. В крайна сметка на кой друг можеше да има доверие и имаше ли някой, чиято преценка се бе оказала достатъчно надеждна и далновидна? Този урок бе научил от баща си, господаря Каваками, най-коварния и неверен мъж, който бе управлявал най-страховития орган в правителството на шогуна — тайната полиция.
Не вярвай на никого около себе си, бе казвал господарят Каваками, независимо колко добре смяташ, че го познаваш.