Второто сведение касаеше заминаването през същата година за Америка на любовницата на Генджи — Майонака-но-Хейко, прочута гейша навремето. Някои твърдяха, че била избягала с някакъв американец, Матю Старк, бивш и настоящ приближен на семейството на Генджи. Саемон обаче знаеше, че голямо количество от златото на рода бе отпътувало заедно с тях за Америка. Това не би било възможно без съгласието на Генджи. Нещо повече, без съгласието на владетеля мъжът и жената вече нямаше да бъдат между живите.
Каква бе истината?
Саемон смяташе да я открие.
Най-невероятното събитие, най-незначителният човек можеха да се окажат ключът за унищожаването на Генджи.
1862 година, Сан Франциско
Океанът бе същият, но нищо друго не беше същото. Крайбрежната ивица на Сан Франциско по нищо не напомняше на Хейко за залива на Йедо, нито пронизителният студ на тази калифорнийска есен й напомняше на меката хладина през същия сезон в Япония.
Непрестанното движение на вълните по някакъв начин върна мислите й обратно към едно друго място и едно друго време, когато тя бе най-красивата гейша във великата столица на шогуна Токугава. Сега онова време й се струваше толкова далечно, особено измерено по японския календар. Единайсетият месец от четиринайсетата година от управлението на император Комей18. Думите и числата принадлежаха на една далечна, почти забравена ера.
Нима бяха изминали само две години, откакто за първи път бе срещнала Генджи?
Тогава тя, подобно на всички останали, ужасно бе сгрешила в преценката си. Човек лесно можеше да допусне тази грешка. Генджи не проявяваше сериозността, която се очакваше от високопоставен самурай по време на криза, на устните му твърде често грееше усмивка, дори когато никой не виждаше и най-малката причина за забавление. Освен това се обличаше доста натруфено. Облеклото му бе напълно подходящо за някой актьор и никой не можеше да отрече, че младият господар е достатъчно красив за сцените на театъра Кабуки, но в крайна сметка той не беше актьор. Той беше владетел, наследник на управлението на провинция Акаока и ако можеше да се вярва на ширещите се слухове, бе надарен с ясновидски способности. Човек не би очаквал толкова наконтен външен вид.
Нейният работодател, господарят Каваками, ръководителят на тайната полиция на шогуна, бе обрисувал Генджи като разглезен и повърхностен дилетант, безделник, който се интересува от жени и вино, а не от военните традиции на самураите. Нейните наблюдения бяха потвърдили същото. Но след като позволи да бъде съблазнена от него, разбра, че Каваками дълбоко беше грешал. Генджи се държеше като нищожество и се обличаше така, но тялото му издаде неговата тайна. Отпуснатият му вид, когато носеше дрехи, се дължеше на престорена разпуснатост. Дисциплинирани мускули и сухожилия обвиваха костите му в стегната последователност, също както кордата на лъка превръщаше едно иначе безобидно парче дърво в смъртоносно оръжие. Хейко, чието обучение по военно изкуство й бе дало задълбочени познания върху човешката мускулатура, разбра още първия път, когато правиха любов, че Генджи бе прекарал години на обучение с боен кон, меч, кама, копие и лък. Фактът, че човек като Каваками Лепкавото око не знаеше нищо, подсказваше, че става въпрос за тайно обучение, което водеше единствено до следното заключение: поведението на Генджи имаше за цел да заблуждава външните хора, така както бе заблудило и Каваками.
Хейко не докладва това на началника си. Каза си, че не представлява ценна информация. Означаваше ли това, че родът на Генджи, Окумичи, кроеше измяна срещу шогуна? Разбира се, това беше даденост. Враждебността между рода на шогуна и неговите противници продължаваше вече повече от триста години. Фактът, че всички тези години бяха мирни, нямаше никакво значение. Заговорите и контразаговорите щяха да продължат, докато една от страните не удържи категорична победа над другата. Тъй като войните между родовете почти никога не завършваха с категорична победа, напълно възможно бе заговорите и контразаговорите да продължат, докато слънцето не падне от небето. Така че тя все още не бе научила нищо, което да си струва да бъде докладвано. Или поне така си казваше Хейко. А по времето, когато разбра цялата истина, вече не бе инструмент в ръцете на Каваками, а любовница на Генджи.