Измина известно време, преди Киори да успее да проговори.
— Когато аз ти се явих?
Тя се надигна. Коприната на кимоното й леко прошумоля подобно на листата на глициния, докоснати нежно от лекия бриз, и отиде до източния прозорец.
— Ще ми позволите ли, господарю мой?
Киори бе твърде шокиран, за да се противи. Той се изправи и застана до нея. Тя посочи с ръка навън.
— Какво виждате?
— Нощ — отвърна той.
— И какви са особеностите на нощта?
Той се стараеше да се съсредоточи. Регулира дишането, успокои препускащото си сърце, пренебрегна бурята от мисли и се концентрира върху нощта. Силен вятър откъм брега вдигаше в морето бели гребени върху вълните и ги хвърляше върху скалите отдолу. Същият вятър бе прочистил небето и звездите блестяха, незасенчени от облаци или мъгла. На сушата шумът от вятъра в дърветата заглушаваше звуците на нощните птици.
Киори заговори:
— Силен вятър, ясно небе, бурно море.
Тя го опроверга:
— Нощ е, но няма никакъв вятър. Над долината се спуска лека мъгла и се разстила на изток над лагерните огньове и над морето. На сутринта ще се върне на брега като гъста мъгла. В часа на дракона, когато мъглата ще се вдигне, аз ще умра — тя се усмихна. — Разбира се, това не означава нищо за вас, защото вие вярвате, че аз съм мъртва вече от близо петстотин години.
— Не виждам никакви лагерни огньове — отвърна Киори.
— Зная, че не виждате — отвърна тя, — просто защото аз не съм наистина там и вие не сте наистина тук. — Внезапно тя се раздвижи с неочаквана бързина и леко го докосна, преди той да успее да се отдръпне. Киори не усети топлината на друга човешка ръка, а вместо това…
— Хладина — довърши тя мислите му — не по повърхността на кожата, а вътре в костите, която не прилича на донесената от северния вятър, а е пронизваща като предчувствие за нещастие.
— Да — отвърна той. — А ти какво почувства?
— Същото — потвърди Шидзука. — Слушай. Какво чуваш?
— Вятъра, който се усилва.
— Аз чувам флейта — каза тя. — Госпожа Аяме свири „Невижданата луна“.
— Тази песен ми е позната. Генджи я свиреше често, когато беше дете — рече Киори.
— Как звучи?
Той отново почувства същата хладина.
— Вятърът се усилва — отвърна той.
— Да — съгласи се тя. — Вятърът се усилва.
Шигеру коленичи пред олтара в храма сред мъждивата светлина на единствения свещник. Оставаше му само един изход. Ако не беше толкова обсебен от своя стремеж към раздвоение, може би щеше да забележи, че нещо става с баща му. Вероятно нямаше да пренебрегне с лекота слуховете за него. Сега беше твърде късно.
Запали първата от сто и осемте клечки тамян, които щеше да изгори по време на престоя си в храма. Сто и осем бяха човешките страдания, сто и осем бяха вечностите, които щеше да прекара в сто и осем мъчения заради престъпленията, които бе започнал да извършва тази нощ. Баща му вече бе мъртъв, отровен от жлъчката на риба балон, приготвена като фугу12, която Шигеру бе сложил в храната му. След като приключеше процедурата по покаяние, щеше да намери жена си и децата си. Само племенникът му Генджи щеше да остане жив. Скоро щеше да се появи възможност и Генджи също да умре. Проклятието на ясновидството щеше да свърши. Това, че кръвната линия на рода Окумичи щеше да прекъсне, беше само една неизбежна последица.
С почтителен поклон Шигеру постави тамяна върху смъртния олтар на баща си.
— Съжалявам, татко. Моля те, прости ми.
Взе втора пръчка и повтори процедурата.
— Съжалявам, татко. Моля те, прости ми.
Няма смисъл бъдещето да се знае. В противен случай то се обръща и поглъща просветените.
— Съжалявам, татко. Моля те, прости ми.
Надяваше се, че владетелят Киори не е страдал. Преди да причини смърт, рибната жлъчка предизвикваше особено ярки халюцинации. Може би за последен път се бе видял в прегръдките на своята тайнствена любовница.
Шигеру запали петнайсетата пръчка тамян. Димът започна да изпълва малкия храм.
В небето навън усилващият се вятър бе събрал облаци над брега. Луната, която преди час бе пълна и ярка, сега се бе скрила и не се виждаше.
12
Ястие от риби балон, чиито вътрешности, хайвер и кожа съдържат тетродоксин — извънредно силна отрова, която може да предизвика моментална смърт. При приготовлението на ястието, което се извършва само от дипломиран майстор готвач, вътрешностите и кожата се отстраняват внимателно, за да стане рибата ядлива. — Б.пр.