Браян Маклелан
Есенната република
(книга 3 от трилогията „Барутният маг“)
На майка ми,
за това, че ме тласна в правилната посока
и направи всичко това възможно
Глава първа
Фелдмаршал Тамас стоеше сред руините на крезимската катедрала в Адопещ.
Някогашната величествена сграда, чиито златни шпилове се бяха издигали внушително над околните постройки, сега представляваше купчина отломки, из които ровеха армия зидари в търсене на цели парчета мрамор и варовик и над които птиците, гнездили в кулите ѝ, се рееха безцелно. Изгряващото слънце му предоставяше светлина, на която да извърши огледа си.
Разрухата бе дело на елементалната магия на Привилегировани. Гранитните блокове бяха разрязани с почти небрежно безразличие, а цели отрязъци от катедралата лежаха стопени, отстъпили под пламъци, по-жежки от вътрешността на която и да било пещ. Гледката караше стомаха му да се бунтува.
— Отдалеч изглеждаше по-зле — каза Олем. Той стоеше край Тамас с ръка, отпусната върху дръжката на скрития под палтото му пистолет, и не спираше да оглежда улиците за брудански патрули. Беше стиснал цигара между устните си, докато говореше. — Това трябва да е била димната колона, която са видели разузнавачите ни. Останалата част на града изглежда непокътната.
Тамас се навъси към телохранителя си.
— Тази катедрала беше на триста години. За построяването ѝ са били нужни още шестдесет. Отказвам да изпитам облекчение, че проклетите бруданци са нахлули в Адопещ, за да разрушат само нея.
— Имали са възможността да сринат целия град със земята, но не са го сторили. За мен това си е повод за радост, сър.
Олем беше прав, разбира се. Тамас и отрядът му бяха яздили лудешки в продължение на две седмици, откъснати на опасно разстояние от Седма и Девета бригада и новите си деливански съюзници, за да разберат какво се е случило със столицата. Той действително бе почувствал облекчение, когато завари Адопещ непокътнат.
Ала столицата се намираше в ръцете на бруданската армия, поради което Тамас бе принуден да се прокрадва из собствения си град. Гневът, който изпитваше, бе неописуем.
Той потисна този гняв и се опита да се овладее. Бяха достигнали покрайнините на града само преди няколко часа, под прикритието на спусналия се мрак. Сега му предстоеше да се организира, да намери съюзниците си, да се сдобие със сведения за враговете си и да разбере по какъв начин цял един град е попаднал в ръцете на бруданците без каквито и да било следи от съпротива. Бездни, та Брудания беше на повече от хиляда километра!
Нима още един от неговите съветници го бе предал?
— Сър — обади се Влора и насочи вниманието му на юг. Тя стоеше над тях, върху останките от опорна стена, и наблюдаваше река Адра и стария град отвъд. По примера на Тамас и Олем Влора също носеше палто, прикриващо адранската униформа, а тъмните ѝ коси бяха прибрани под тривърха шапка. — Брудански патрул. С тях има Привилегирован.
Тамас отново плъзна поглед по руините, за да огледа преценяващо улицата на юг, и по навик състави план за засада. С усилие прекъсна този поток на мисли. Не можеше да си позволи открит сблъсък, предвид че не разполагаше с достатъчно хора. Беше взел само Влора и Олем със себе си: тримата можеха да се справят със самотния брудански патрул, но стрелбата щеше да привлече други.
— Трябват ни войници — каза Тамас.
Олем угаси цигарата си в останките на олтара.
— Бих могъл да потърся сержант Олдрич. Той разполага с петнадесетима от моите Железни оси.
— Добре е като за начало — рече Тамас.
— Мисля, че трябва да се свържем с Рикар — рече Влора. — Да разберем какво се е случило в града. Той ще има хора, които да използваме.
Фелдмаршалът кимна.
— Всичко с времето си. Проклятие. Трябваше да взема цялата барутна кабала. Искам да разполагам с повече хора, преди да посетя Рикар. — Нямам представа дали не ни е предал. Тамас бе поверил изпадналия в кома Таниел на грижите на Рикар. Ако някой бе наранил сина му, Тамас щеше…
Той преглътна противния вкус, зародил се в устата му, и се опита да успокои бясното туптене на сърцето си.
— Ами Сабоновите ученици? — попита Олем.
Сабон имаше за задача да организира школа за барутни магове в северните покрайнини на града. По първоначални сведения бе събрал над двадесетима души с талант, които бе започнал да обучава в стрелба, ръкопашен бой и контрол над дарбата си.