— Разбира се — рече Адамат. — Но кезианците…
— Погрижили сме се за това — прекъсна го Хиланска. — Не се тревожете. Ще помогнете, като се върнете в Адопещ и уверите съвета, че ще отстраним това разцепление в редиците си, ще отблъснем кезианската заплаха, а след това ще се завърнем, за да се погрижим за бруданците.
За първи път Хиланска споменаваше чуждата армия, завзела столицата. Адамат понечи да разгърне темата, но генералът махна с ръка в знак, че срещата е приключила, и му обърна гръб.
Инспекторът откри Бо седнал пред къщата, с опрян на каменната стена гръб и потънали в прах пешове. Той го хвана над лакътя.
— Елате.
— Оставете ме.
— Елате с мен — натърти Адамат и го изправи на крака. Инспекторът шепнеше настойчиво, за да придаде острота на думите си, а също и да остане нечут от телохранителите на Хиланска. — Все още имаме работа.
— Всичко да върви на майната си. Нали чухте какво каза той. Таниел е мъртъв. — И Бо се отскубна от захвата му.
— Успокойте се! Може и да не е мъртъв.
Бо трепна като ударен и повдигна очи.
— Какво искате да кажете?
Адамат се почувства гузен, задето пораждаше мнима надежда.
— Нека най-напред потвърдим истинността на казаното от него, преди да започваме да жалеем. Има вероятност Таниел да е още в плен, а може и да е избягал, или пък…
Инспекторът замълча. Бо го наблюдаваше с подозрителен и усъмнен вид.
— Каква е причината за този оптимизъм? — попита Привилегированият. — Не трябва ли да се надявате, че Таниел е мъртъв, за да можем да тръгнем да търсим сина ви? Или просто се опасявате, че няма да удържа на думата си?
Адамат действително се опасяваше от това.
— Нещо у Хиланска ме притеснява. Онези карти върху масата… — Инспекторът си припомни образа, извъртя го мислено към себе си и няколко мига го изучава мълчаливо, преди да продължи: — Единственото ми съприкосновение с планирането на битки е от академията, но съм готов да заложа пенсията си, че Хиланска възнамерява да притисне силите на Кет между собствените си войници и кезианците.
— Напълно разумен подход от негова страна — каза Привилегированият.
— Не и ако възнамерява да обедини адранските бригади, както ни уверяваше.
Борбадор сви рамене и се загледа в далечината. Лицето му беше посърнало.
— Бо — каза Адамат. — Бо!
Той се пресегна и сграбчи Борбадор за дрехата, за да го обърне към себе си. Бо отскубна реверите си от ръцете му и се отдръпна. Адамат пристъпи подире му и го зашлеви през лицето.
По гърба му полазиха тръпки на страх. Току-що бе ударил плесница на един Привилегирован. Велики богове… Какво го беше прихванало?
— Стегнете се — каза инспекторът, като полагаше усилие да запази гласа си спокоен.
Бо бе зяпнал насреща му, стиснал една от магьосническите си ръкавици, готов да я нахлузи връз пръстите си.
— Убивал съм хора за много по-малко.
— Наистина ли?
— Поне ми е минавало през ума. Сигурен съм, че други Привилегировани не са се ограничавали само до мисъл. Разполагате със секунди да обясните защо сметнахте тази постъпка за необходима…
— Защото имаме дълг. Тук става дума за нещо далеч по-значимо от когото и да било. Отнася се за съдбата на нашите близки и приятели, на нашата родина.
— Вие все още не разбирате защо съм тук, нали, инспекторе? — рече Бо. — Тук съм, защото Таниел Двустрелни е единственият ми приятел. Единственият ми близък. Обикновено Привилегированите не могат да се похвалят с нито едно от тези две неща. Жестоко се лъжете, ако си мислите, че тази страна означава за мен повече от това.
Адамат си пое дълбок дъх, облекчен, че Бо все пак отложи екзекуцията му.
— Ако Хиланска оплеска нещата тук, децата ми ще свършат на кезианския пазар за роби. Длъжен съм да опитам да предотвратя това. Ако най-добрият начин да го сторя, е като ви помогна да намерите приятеля си, така да бъде. Но вие трябва да се овладеете и дискретно да поразпитате наоколо за Таниел. Аз ще се заема с Хиланска.
Подир няколко премигвания, съпроводени с накъсано поемане на дъх, Бо се поуспокои.
— Но ние забравяме наемниците.