— Рикар е много щедър към приятелите си. — Адамат замълча, очевидно потънал в размисъл. — От чисто любопитство, какво имате предвид?
— Шпионин за новата адранска кабала.
Нила повдигна вежди към Бо.
— Никакъв шанс. Твърде опасно е. Твърде политическо.
— Предложението ще е валидно в продължение на седмица — каза Бо.
Адамат се поклони и направи крачка назад.
— Поласкан съм от оказаното ми уважение, но няма да приема. Благодаря, Привилегировани.
— По дяволите. — Бо извади плик от джоба си, с пари, без съмнение, и го подаде на Адамат. Инспекторът се поклони отново и се оттегли, а Нила и Бо останаха загледани след него.
— Този човек е изключително способен — каза Бо. — Все някога ще се докопам до него. — Но изглежда, бързо забрави инспектора, защото се обърна към Нила и я изгледа от глава до пети. — Трябва да се подготвим за погребението. А утре потегляме на път.
— Така ли? — запита Нила.
Бо разгърна листа, който Адамат му беше дал, и го прегледа.
— На юг. Не е твърде далече.
Деливанската армия бе устроила лагера си в малко градче между Адопещ и Будфил. Бяха останали едва петнадесет хиляди деливански войници, останалите се бяха отправили към дома, преди зимата да се развихри.
Лагерът беше полупостоянен, предвиден да издържи зимата, тъй като по-голямата част от обитаващите го бяха ранени и умиращи, както и лекари, сестри и помощен персонал от адранската и деливанската армия заедно с няколко хиляди кезиански пленници. Мястото вонеше на кръв, болести и смърт, а погребалните площи в равнините извън града се разрастваха с всеки изминал ден.
Таниел ненавиждаше мястото и от момента, в който двамата с Ка-поел бяха влезли в лагера, му се искаше да си тръгне.
Но имаше да изпълнява обещание.
Той вървеше през стана, преметнал пушка през рамо, тривърхата шапка бе смъкната ниско над очите му, а яката на палтото му беше вдигната. Просто поредният адрански войник, който търсеше близки или приятели сред ранените. Никой не го спря да го разпитва.
Ка-поел се държеше за ръката му, скрила се в собственото си палто. Докато той се чувстваше изтощен, тялото му — изнемощяло от продължителната война, тя изглеждаше по-жизнена от всякога. Дните, в които бе могла да се наспи, ѝ се бяха отразили добре, кожата ѝ бе възвърнала цвета си, а очите ѝ искряха. Смъртта, която ги заобикаляше, не изглеждаше да я притеснява, но Таниел знаеше, че и тя като него искаше да се махне.
Той забеляза позната фигура, изчакваща близо до една от болничните палатки в центъра на лагера, и спря, за да огледа най-стария си приятел.
— Благодарих ли въобще на Бо, че ми спаси живота горе в планината? — попита Таниел.
Ка-поел кимна, сетне посочи към себе си и поклати глава.
— Благодарих и на теб! Ти благодари ли ми, че спасих твоя?
Тя повдигна вежда и Таниел се изчерви.
— Добре, добре, благодарности за всички — каза той.
Ка-поел кимна механично.
Таниел пристъпи към Бо, но после се поколеба, щом видя, че и Нила е с него, и се намръщи.
Ка-поел го задърпа за ръката.
— Помолих го да дойде сам.
Тя сякаш прецени ситуацията наново, загледала се в Нила за момент, сетне отново го задърпа за ръката. Оформи думите Тя е свястна.
Те приближиха Бо и обучаемата му и Таниел повдигна шапката си. Борбадор само се усмихна и пристъпи напред, за да прегърне първо Ка-поел, а после и Таниел.
— Тан. Малка сестричке. Изглеждате добре отпочинали.
— Да си мъртъв, си има своите привилегии — отвърна Таниел.
Нила се навъси яростно към Бо.
— Защо, в името на бездната, не ми каза, че е жив?
— Какво значение има? — попита Бо.
— Прекарах последната седмица с мисълта, че си коравосърдечен задник, защото не изглеждаше особено покрусен от факта, че най-добрият ти приятел е бил убит от бог.
— Да… това беше малко подозрително, нали? — каза Бо. — Когато нещата поутихнат, ще трябва да се потопя в скръб.
Нила подбели очи.
— Направо си непоносим. Таниел, защо не си казал, че си жив? Всички те мислят за мъртъв.
— Точно това е идеята — отвърна магът.
— Но защо?
— Защото — отговори вместо него Бо, — Таниел щеше да живее в сянката на Тамас до края на живота си. Не мисля, че който и да е от нас има реална представа до какво би довело това. Те нямаше да го оставят да бъде Таниел. Отново щяха да очакват от него да бъде Тамас. Да застане начело на Адро. Да бъде неговото биещо сърце във всеки един момент.
Таниел остана безмълвен. Имаше толкова много причини, поради които да остане мъртъв. Зачуди се дали това, че избираше лесния изход и оставяше всички останали да разчистят бъркотията, го правеше страхливец.