— Няма да си уреждам среща — отсече Тамас. — Не искам да знае, че сме тук.
— Мисля, че той ще научи така или иначе. Само на тази улица е разположил повече от двадесет от хората си, въоръжени.
— Аз преброих само осемнадесет.
Олем наблюдаваше пешеходците с привидно безразличие.
— Стрелци на прозореца на втория етаж на магазина, който се намира на тридесетина крачки от лявата ви страна, сър.
Сега и Тамас ги видя с крайчеца на окото си.
— Да. Нещо е подплашило Рикар. По-рано никога нямаше повече от четирима пазачи вкупом.
— Може би се притеснява от бруданците?
— Или от моето завръщане… Ето я Влора. Да вървим.
Двамата поеха надолу по улицата, като усърдно се стремяха да не привличат вниманието на профсъюзните охранители, и се присъединиха към Влора на прага на една малка пекарна. Тамас погледна хлябовете, подредени върху тезгяха, и се зачуди какво ли е станало с Михали. Дали все още се намираше на юг с войската?
Разбира се. Ако не беше Михали да удържа Крезимир, столицата отдавна щеше да е сравнена със земята. Тамас се улови, че копнее за порция от тиквената му супа.
Влора ги преведе през пекарната. Задната врата ги отведе в тясна алея, изпълнена с боклуци и кал.
— Насам — напъти тя през рамо и пое напред. Ботушите на последвалия я Тамас затъваха с влажен звук, а миризмата беше още по-противна. Работническият квартал бе най-мръсната част на Адопещ, а тези пролуки между сградите бяха най-мръсната част на квартала.
Прекосиха още три такива улички, покатериха се по една метална стълба и върху покрива на двуетажна постройка и накрая достигнаха задния вход на профсъюзната щабквартира.
Двама охранители се бяха облегнали край вратата, отпуснали глави с вид на задрямали. Следите в калта, които Тамас обхвана с един бърз поглед, свидетелстваха за стълкновението между пазачите и Влора, приключило бързо и безпроблемно в нейна полза.
— Мъртви ли са? — попита Олем и хвърли цигарата си в калта, за да извади пистолет.
— Зашеметени.
— Добра работа — каза Тамас. — Постарайте се да не убивате никого. Все още не знаем със сигурност дали Рикар ни е предал.
А ако наистина го е сторил, аз лично ще го убия. Той опря ръка във вратата, но Олем го спря.
— Простете, сър, но ние ще влезем първи.
— И сам мога…
— Това ми е работата, сър. В последно време не ме оставяте да си я върша.
Тамас прехапа език. Моментът изобщо не беше подходящ за неподчинение от страна на собствения му телохранител, но в случая Олем беше прав.
— Вървете — разреши фелдмаршалът.
Наложи му се да чака завръщането на Олем не повече от три минути.
— Пипнахме го, сър.
Подминаха две от помещенията на прислугата, преди да се озоват в кабинета на Рикар през страничния вход. Самият Рикар седеше зад бюрото си с изцапано сако, небръснат, невчесан и с присвити гневно очи. Зад него стоеше Влора, опряла дуло в тила му.
При вида на Олем Рикар стовари длани в плота на бюрото си.
— Какво означава това? Какво си мислите, че… — Тогава зяпна и понечи да се изправи. Влора сложи ръка на рамото му, за да го задържи. — Тамас? Ти си жив?
— Не звучиш особено изненадан — рече Тамас. Той прибра пистолета си и кимна на Влора да пусне рамото на домакина. Олем зае позиция зад официалния вход на кабинета.
Рикар преглътна мъчително и замести поглед между Тамас и Олем. Фелдмаршалът се опитваше да прецени дали това е нервността на един заловен предател, или просто смайването на човек, погрешно смятал някого за мъртъв.
— Чувал бях, че си жив, но нито един от източниците ми не бе сигурен. Аз…
— Какво е станало с барутната школа? Къде е момчето ми?
— Таниел?
— Нима имам друг син?
— Имаш ли?
— Не.
— Ами… не зная къде е Таниел.
— Съветвам те бързо да обясниш. — Тамас забарабани с пръсти по украсената със слонова кост дръжка на един от пистолетите си.
— Разбира се, разбира се. Да ти предложа вино?
Тамас леко сведе глава. Рикар, изглежда, не осъзнаваше, че се намира на две погрешни думи от куршум в черепа.
— Говори.
— Това е много дълга история.
— Обобщи.
— Таниел се събуди. Скоро след като ти замина на юг, дивачката го свести. Двамата отидоха на фронта и той помогна в удържането на кезианците, но после бе изправен пред военен съд по обвинение в неподчинение. Беше прогонен от войската и нает от Крилете на Адом, но тогава уби петима от войниците на генерал Кет в самозащита. След това изчезна.
Главата на Тамас започваше да се замайва.
— И всичко това се е случило през изминалите три месеца?