— Армията се сражава помежду си. Генерал Кет пое командването над три бригади и се отдели.
Макар че Адамат вече знаеше това от Нила, смайването върху лицето му не беше престорено.
— Как така? Защо?
— Тя ме обвини в измяна — обясни Хиланска. — Обяви ме за предател. Каза, че съм си сътрудничел с врага. Когато останалите офицери от генералния щаб ме подкрепиха, Кет събра хората си и се отдели.
При тези думи на Хиланска Бо видимо се напрегна, ръцете му трепнаха над джобовете, несъмнено нетърпеливи да нахлузят ръкавиците.
— Без никакво основание? Без доказателства? — попита той.
— Не, разбира се! — Хиланска грабна бастуна си и се изправи на крака. — Тя се осланяше на думите на пехотинец, който ме бил видял да разговарям с вражески вестоносци.
— А това истина ли е? — попита Бо. Адамат го стрелна с поглед, ала грешката вече бе сторена.
Генералът отвърна все така остро:
— Не, разбира се! Ставаше дума за един от нейните копачи. Тези хора са по-скоро изкопаеми, отрепки, прогонени от планинската стража. Най-долна измет. Само като си помисли човек, че тя избра неговата дума пред моята… — Хиланска поклати тъжно глава. — Двамата с Кет се познаваме от десетилетия. Никога не сме били приятели, но и врагове не сме били. Не съм си и представял, че би отправила подобно неоснователно обвинение. Освен ако…
Генералът протегна ръка по посока на заповедта за задържане и Бо му я подаде отново.
— Освен ако не се е опитвала да прикрие собствените си следи — довърши Хиланска.
Адамат се спогледа с магьосника.
— Самите ние стигнахме до сходно заключение, само че във връзка с военния съд на Таниел Двустрелни. Таниел изпратил съобщение до Рикар Тамблар, в което го съветва да провери документите на генерал Кет. Именно това ни насочи към нея — каза инспекторът.
— Синът на Тамас е направил това? Той е дважди по-умен, отколкото смяташе Кет. Страшно тъжно.
Бо пристъпи край Хиланска с небрежен вид и пъхна ръка в джоба си.
— Кое му е тъжното?
— Таниел беше пленен от кезианците — рече Хиланска. — Приковаха го да виси над бивака им като трофей.
— Не. — Бо преглътна мъчително, ръката му се отпусна обратно, без ръкавиците.
— Цялата войска видя. Някои казват, че Таниел искал да се разправи със самия Крезимир. — Хиланска поклати глава. — Той израсна пред очите ми. Радвам се, че Тамас не доживя да види това.
Адамат бе съсредоточил вниманието си върху привичките на генерала — над начина, по който лявата ръка наместваше празния ръкав отсреща, над начина, по който погледът му обхождаше стаята. Генералът лъкатушеше около истината: казваше част от нея, но не и цялата истина.
Уви, Адамат не разполагаше с начин да отгатне нещата, които прикриваше.
— Значи Таниел е мъртъв? — попита Бо.
— Кезианците свалиха тялото скоро след залавянето му. Държаха го на показ само един ден, но със сигурност беше мъртъв.
Адамат стрелна Бо с поглед. Привилегированият бе пребледнял. Той премигна за момент и остана неподвижен, затаил дъх. Адамат пристъпи към него и протегна десница за опора, но Бо само махна с ръка и без предупреждение изхвърча от стаята.
Хиланска го изпроводи с поглед.
— Странен човек. Да не би да е познавал Двустрелни?
— Поне на мен не ми е известно — хладнокръвно отвърна Адамат. — Зная, че е чувствителен по отношение на смъртта.
— Разбирам. — Хиланска замълча в размисъл, загрубялото му лице се навъси.
— Господин генерал — продължи инспекторът, за да не му оставя възможност да анализира поведението на Бо, — разполагате ли вече с план за обединението на войската ни срещу кезианците?
Ако Двустрелни действително вече не беше между живите, Адамат трябваше да преразгледа всичките си планове. Дали и при тези обстоятелства Бо щеше да му помогне да спаси сина си, или трябваше да разчита единствено на себе си? Чувството за дълг към отечеството налагаше да стори каквото може, за да елиминира настъпилата в армията схизма, така че в това отношение колебания нямаше.
Хиланска пристъпи до масата, помете с длан разположените върху една от картите позиционни маркери и започна да я навива.
— Не мисля, че трябва да обсъждам тактика с вас, инспекторе.
— Тактика? Ще има ли битка?
Адранци срещу адранци? Предвид численото превъзходство на кезианския противник, вътрешните разпри щяха да ги обрекат. Беше цяло чудо, че врагът не се възползваше от ситуацията. В мислите на Адамат настъпи безредие, докато той трескаво се опитваше да подреди приоритетите си.
— Не, разбира се. Правим всичко по силите си да разрешим проблема по мирен начин. Всъщност, благодарение на донесените от вас доказателства има вероятност да успея да убедя съюзниците на Кет. Ако онзи адвокат вече е укрепил стомаха си, нека ми донесе всичките си документи. С тях ще докажем на офицерите, че Кет се опитва да прикрие собствените си престъпления. В най-лошия случай това ще увери войниците, че се намираме на страната на правдата.