От своя страна доктор Луис добави:
— Вие сте здрав, силен човек. Можете да се преселите в други страни и там да принасяте полза на хората, към което и ние се стремим.
— Благодаря ви, господа, за вашите утешения — продума Алмагро, — ще се постарая да последвам съвета ви. Случайно открих един още никому неизвестен проход през Андите и ще се опитам да ви преведа през него. Но не забравяйте, че по пътя ще срещнем големи опасности.
— Нека се надяваме на Бога и Той няма да ни остави без своята помощ! — произнесе набожно мистър Мъртън.
На общ съвет взеха решение да останат в това жилище още няколко дни докато Алмагро се поправи. През това време младежите се заеха да съберат посятото; изкопаха картофите, нарониха узрялата царевица, обраха фасула и изсушиха месо. Всички тези припаси, увързани в кожи, разпределиха за трите коня, които се бяха поправили, а другите два, които още не бяха събрали сили, решиха да пуснат тук на свобода. За товара се възползваха и от мулето на Алмагро — силно и едро животно, особено подходящо за планински места.
Най-сетне всичко беше готово и на другия ден решиха да тръгнат на път. В това жилище им оставаше да прекарат още една нощ.
Внезапно ясното до този час небе се покри с черни облаци и плисна страшен дъжд. През дупката на покрива, която служеше за комин, рукнаха потоци вода и за минута заляха цялото жилище. Едва с помощта на кожи успяха да поправят бедата. След това се чу подземен тътнеж, земята се залюля. Всички уплашени очакваха смъртта. Изведнъж се разнесе страшен трясък — сякаш планините се разпукаха и грамадните канари се изтърколиха в долината. За миг жилището бе затрупано от скални отломъци. През това време подземните удари не преставаха и се придружаваха от оглушително бучене и трясъци, които се сливаха в ужасен шум с рева на потеклите от планините буйни води.
Така измина дългата мъчителна нощ. Земетръсът престана едва на сутринта, но дъждът все още продължаваше да се лее. В такова време не можеше и да се помисли за освобождаване на жилището от затрупалите го камъни. Трябваше да дочакат спирането на пороя. Това стана след три дни. Едва тогава беше възможно да свалят от дупката в покрива кожите и да дадат достъп на пресния въздух.
— Пуснете ме да видя какво става навън! — каза Джек и с тези думи започна да се изкачва през дупката на покрива. Посъветваха го да се върне колкото е възможно по-скоро, но мина известно време, а момчето не идваше. Дългото му отсъствие започна да тревожи родителите му. Изведнъж се разнесе вик, изпълнен с болка.
Родителите погледнаха уплашено добрия си приятел и съветник доктор Луис.
— Няма нищо, не се плашете — успокои ги той, — викът изразява по-скоро учудване, а не уплаха. Все пак не е зле да се погледне. Качете се сега вие, Чарли, но си вземете и пушката.
Глава V
Чарлз, без да продума, се покачи през дупката и изскочи на покрива. Гледката, която се разкри оттук, го стресна: цветущата долина беше станала неузнаваема; навсякъде се виждаха в безпорядък камъни и грамадни скали; всичко беше разрушено, изпочупено, разбито. От разораните ниви и ливадите не бе останала и следа.
Като се промъкваше с мъка през този хаос, Чарлз намери най-после Джек — момчето седеше на къс от висока скала и плачеше със сълзи.
— Какво се е случило? — попита го Чарлз.
— О, Чарли — отвърна момчето, — я погледни каква картина! Как ще излязат нашите от къщата, когато е затрупана с камъни? А и да излязат, как ще тръгнат? Навярно всичките ни коне са се изгубили!
Чарлз утеши момчето и двамата започнаха да оглеждат къщицата отвън. Оказа се, че една грамадна скала беше преградила пороя от камъни към покрива и с това беше спасила жилището от пълно разрушаване. Джек и Чарлз вдигнаха едно от повалените дървета, изправиха го като стълба и лесно се озоваха на покрива, а оттам слязоха в жилището, където вече с нетърпение очакваха завръщането им.
Незабавно възникна въпросът, кой е най-добрият начин да се измъкнат от полуразрушеното жилище и решиха да свалят как да е гредите и покрива. Така и сториха. В тази работа ги завари нощта. А на сутринта веселият рев на мулето разбуди всички. Алмагро със сълзи на очи поздрави вярното животно. След закуската, на мулето качиха госпожа Мъртън, после натовариха припасите на ламите и тръгнаха на път.
По пътя трябваше да заобикалят цели грамади повалени дървета и скали, а при потока ги чакаше ново разочарование: от нищо и никакво поточе той се беше превърнал от пороя в буйна непроходима река със стремително носещи се вълни.