Немалко работа отвориха и животните. Но успяха да подмамят ламите след себе си, като взеха на коленете си малкото им и се спуснаха с него. Майката, виждайки го да се изгубва надолу, започна жално да се лута, потича малко и накрая взе предпазливо да се спуска по стръмнината и бащата — след нея. Когато слязоха в долината и се убедиха, че рожбата им е невредима, ламите най-спокойно загризаха тревата. Коня и мулето подмамиха със сено: мулето първо се заспуска и завърши благополучно оригиналното пързаляне, а горкият Нигър се хлъзгаше и падаше, докато най-сетне се търколи долу с вирнати крака и остана зашеметен. Но след миг-два, като се разтърси, се добра до тревата при другите животни.
В долината беше значително по-топло, отколкото горе; освен това тук имаше сухи храсти и суха трева в изобилие.
Преселниците запалиха огън и отпочинаха около него от мъките. След като пренощуваха, на другия ден продължиха да слизат надолу по направена от мулета пътека. Колкото повече се спускаха, по-често и по-често срещаха храсти и дори дървета, сред които се носеха неспирните крясъци на папагалите. Най-сетне, след още два дни, се озоваха в обширна плодородна долина, най-долната гънка на Андите. Пред тях се простираше широка няколко квадратни мили равнина, заградена с последното най-ниско ребро на планината, а по-нататък се стелеше еднообразната равна степ с блестящите по нея като сребърни ленти реки.
— Оттук трябва да се отбием на север — забеляза Алмагро. — Тези места са ми добре познати. Пътечката, по която вървяхме досега, са я направили свирепите индианци от юг. За щастие, ние още не сме ги срещали. Но все пак е по-безопасно, колкото се може по-скоро да свърнем встрани от пътя им!
Пътешествениците последваха този съвет и, отклонявайки се на север, скоро дойдоха до една голяма гора, която се проточваше през цялата долина, в двата си края поемаше нагоре по планината и оттам се разстилаше полегато в пампасите. Разкошната горска растителност, между която и араукариите6, които отдавна не бяха виждали, им вдъхна бодрост и всички в добро настроение заразглеждаха гората.
Привлечени от шума на течаща вода, младежите навлязоха навътре в гъсталака и скоро излязоха на брега на една рекичка, която весело клокочеше от планината надолу под сянката на надвиснали върби. Те тръгнаха по течението й; брегът беше равен, а въздухът — прохладен и чист. По пътя те срещнаха диви картофи и други растения, от които събраха образци, разчитайки, че все ще им послужат за нещо.
Накрая излязоха на една поляна, където за свое учудване видяха прасковни дървета, приведени от вече узрели плодове.
— Братя — каза Алмагро, — тук са живели хора — тези дървета ги е садила човешка ръка. Навярно не сме далече от жилището.
Без да кажат нито дума, но вече предпазливо, всички тръгнаха напред. Още едно неочаквано откритие — засята царевица… Около царевицата се търкаляха някакви колове. Алмагро внимателно ги разгледа.
— Тук е имало огромен корал7! Той е разграбен. Но да продължим. Вероятно грабежът не е пощадил и самото жилище.
След още един гъсталак от прасковни дървета, те внезапно се озоваха пред обгорялите развалини на къщата. Покривът липсваше, едната стена беше рухнала, вратата зееше изкъртена, а вътре на пръстения под се виждаше голямо тъмно петно.
— Да се махаме оттук! — извика пребледнял Алмагро. — Това събужда у мене тежки спомени! И тук е имало грабеж и клане! О, Боже!
Послушаха съвета на гаучото и тръгнаха нагоре по гъсто обраслия склон. Внезапно Чарлз им даде знак да мълчат и, като свали пушката от рамото си, се приготви да стреля по някакво алено петно, което се мярна между дърветата.
— Това трябва да е някаква рядка птица — каза Джек, но го прекъсна изплашеният вик на Алмагро.
— Стой! Не стреляй, за Бога!
Гаучото хукна към храсталака пред изумените погледи на останалите. Той изчезна в него и след няколко минути се показа, носейки на ръце едно припаднало момиче в алена дрешка.
— Погледнете — обърна се той с упрек към Чарлз, — щяхте да застреляте това нещастно дете!
В това време девойчето дойде на себе си, огледа се уплашено наоколо с големите си черни очи и заплака.
6
Вечнозелено иглолистно дърво, достигащо до трийсетина метра височина в чилийските склонове на Андите. — Бел.ред.