Ловците послушаха съвета на доктора, а после се върнаха в пампасите, за да продължат прекъснатия лов. Те не чакаха дълго — почти на самия край на гората се натъкнаха на стадо рогат добитък. Алмагро и Луис веднага се затичаха към стадото, което с уплашено мучене побягна в разни посоки.
Една крава с малко теленце се озова съвсем близо до Джек. Той се възползва от случая и с едно изкусно хвърляне на топките повали телето. Майката, като чу жалното мучене на своята рожба, се спря и тръгна към нея. Но в това време от гъсталака изскочи едра пума. С един скок тя се намери до омотаното теленце, за миг му изви врата, метна го на гърба си и изтича обратно в гората, отнасяйки с него и топките. За щастие, наблизо стоеше Чарлз — той се прицели, хищникът се търколи с пробита глава, надавайки страшен рев и след минута умря.
Привлечени от изстрела, дойдоха и другите ловци, които през това време бяха убили един грамаден бик.
За този ден ловът беше достатъчен, поради което решиха да се върнат вкъщи. На Нигър натовариха убития бик, кравата поведоха с ласо, телето взеха на гръб, а на пумата одраха кожата и оставиха трупа й на орлите.
Изморени, но доволни, нашите ловци се завърнаха в къщи, където представиха на възхитената Нана втората крава и я зарадваха с телето, от което тя обеща да направи прекрасно филе.
Както вижда читателят, стопанството на нашите приятели ставаше все по-голямо, първоначалното им жилище се превръщаше в колония. Това налагаше да му дадат и име. След дълги обсъждания, с общо съгласие бе решено да кръстят младата колония „Есперанса“10 — надежда.
След като взеха това тържествено решение, пристъпиха към по-нататъшното разширяване на Есперанса и построиха кухня, за каквато Нана отдавна мечтаеше.
За тази цел направиха зад жилището помещение от набити в земята колове. Между тях преплетоха клони, после ги измазаха добре от двете страни с глина и след две седмици имаха просторна суха стая. В нея изградиха огнище, където Нана изкусно приготвяше своите говежди пържоли, пудинги и др. Младежите от своя страна й помагаха кой с каквото можеше: счукваха царевично брашно, биеха масло…
Хванатите коне бяха вече напълно укротени и на тях можеше да се язди, благодарение на което стана възможно от сега нататък да ходят на лов четирима конника: Чарлз — на Нигър, Алмагро — на мулето, а Луис и Джек — на новите животни.
Веднъж цялата тази дружина отиде в гората право на изток, откъдето слезе в степта значително по на юг от мястото, където миналия път имаха такъв сполучлив лов.
Утринта беше хладна и във въздуха се усещаше животворния мирис на бор. Слънцето весело огряваше избледнелите листа и блестеше, отразено в далечните планински върхове. Доста дълго ловците вървяха, без да срещнат друг дивеч освен страхливите агути11, които щъкаха из тревата и едно гуанако, стоящо на пост, за да предупреждава стадото в случай на опасност.
— Алмагро, виж! — извика внезапно Джек, сочейки земята. — Какви големи яйца! Навярно тук някъде наблизо има щраусово гнездо!
— Няма съмнение — отговори гаучото. — Но тези яйца не се излюпват, а се пазят, както се говори, за храна на малките пиленца. Хайде да се скрием зад тези дървета и да погледаме! Я погледнете какъв едър екземпляр идва насам с пилците си! Гответе топките! Непременно ще хванем две-три от тях!
Всички със силни крясъци изскочиха от засадата. Гигантската птица отначало сякаш се стресна, обади се с висок дрезгав глас, после хукна да бяга с бързината на вятър, придружена от малките.
Обаче на Чарлз и Джек все пак се удаде да хванат две пилета. Алмагро веднага им подстрига крилата, после им завързаха краката и триумфално ги помъкнаха към къщи. Из пътя се случи да хванат още един див кон и накрая, пак пътем, срещнаха едно растение, от което Луис ги посъветва да съберат семе — това беше лен и изобретателният доктор реши да го отглежда за тъкане.
Глава VIII
Привлечена от веселия глас на Джек, който с цяло гърло пееше някакъв весел марш, наизскача цялата колония и с изумление загледа чудните трофеи на победата. Чарлз галантно поднесе своето щраусче на Мери, а Мария получи другото от Джек с обещанието да построи за пленниците кошара. От своя страна и момичетата се похвалиха с находки, които бяха открили в големия сандък, носен още от Англия — оказа се, че всички бяха забравили, че на тръгване мисис Мъртън, по съвета на съобразителната къщовница Нана, беше сложила в сандъка, покрай принадлежностите за женски ръкоделия и съдовете, още и семена на всевъзможни градински и овощни растения — тук имаше лук, фасул, ряпа, цветно зеле, карамфил и др.
11
Aguti — Южноамерикански гризач с приблизителна големина на заек, обект на лов. — Бел.прев.