— Ах, моля ви се, на драго сърце! — въздъхна младата майка. — Аз никак не съм научена на такава работа! Моето здраве и без това е разстроено. Пък вие, като гледам, сте млади и силни, а и поради произхода си, вероятно, сте навикнали да работите.
— Моля те, Елайза — прекъсна я мъжът й. — Тези госпожици са благовъзпитани като тебе и само защото са задържани по волята на Провидението в тази пустош, са принудени да работят не по навика си, както и ти не си навикнала!
— Не, тук всички вие ще обикнете труда! — забеляза Мери. — А пък да си играе човек с това бебенце, не е работа, а удоволствие! — и тичешком се втурна към къщи, прегръщайки нежно малкото.
— Мамо, виж какво ни изпрати Бог! — извика тя и показа детенцето.
— Божичко — слиса се Нана, — къде намерихте това захвърлено дете?
— Не е захвърлено, то си има майка и баща! Ето ги и тях! В това време наистина в общата стая влязоха гостите заедно с цялата колония.
— О, Хенри! Мислех, че сме дошли при цивилизовани хора! — възкликна разочарована мисис Керизърс, като хвърли поглед на бедната наредба в жилището. — Аз ще умра в тази колиба!
Мъжът шепнешком смъмри капризната си съпруга, а и сестра й, мисис Дълас, й направи остра забележка за нейната безочливост.
Полека-лека всичко се уреди и стопаните седнаха заедно с прегладнелите гости да обядват, след като старателната Нана донесе всичко, което можа да приготви за ядене.
По време на обяда поведоха разговор за положението на гостите. Нашите приятели заявиха, че и дума не може да става за преминаване на планината през този сезон на годината. Налагаше се и новодошлите да се заселят при тях.
— Но аз ще умра в тази хралупа! — закапризничи пак мисис Керизърс.
— Не само че няма да умрете, но и ще се възстановите — опита се да я успокои мисис Мъртън. — Самата аз, преди да се заселим тук, бях едно отпаднало, за нищо негодно създание и по цели дни се търкалях в леглото. Сега се чувствам напълно здрава и се срамувам за миналото!
Накрая така и решиха — да останат поне до пролетта.
На другия ден енергичната мисис Дълас вече се разпореждаше: даваше съвети, помагаше на девойките и на Нана, поръча да донесат случайно запазената от новодошлите мелница и предложи да мелят с нея царевица, показа как да правят по-разнообразни гозби, предостави за общо ползване своите припаси, между които чая, захарта и шоколада — неща, които нашите приятели отдавна бяха свършили. С една дума, грижеше се за всичко.
През това време мъжете измислиха план за нова къща, където да се настанят новопристигналите. Понеже във фургоните на гостите се намериха инструменти и гвоздеи, бе решено да бъде построено жилище с по-значителни размери, отколкото позволяваха средствата преди. Входната врата трябваше да води в салона, който щеше да служи и за трапезария; отдясно щеше да бъде стаята за жените, отляво — тази за мъжете. До тези стаи щяха да бъдат построени спалните, а долепена зад салона, щеше да е кухнята — царството на Нана и Джон.
Пред лицевата страна възнамеряваха да издигнат палисада, обвита с пълзящи растения, каквито изобилстваха в гората, а пред самата къща мисис Дълас пое задължението да уреди цветна градина — преди тръгването си, заедно със зеленчуковите семена, тя бе взела и семена на цветя.
Като обмислиха всичко това, преди да се заловят за работа, решиха да изпълнят християнския си дълг пред малкото и да го кръстят. По желанието на майката, кръстиха го Сесил. Обрядът беше извършен тържествено от мистър Мъртън в параклиса.
Глава IX
Настъпиха истински студове. Денем често се изливаха поройни дъждове. За лов в такова време не можеше и да се мисли, затова колонистите още по-ревностно се заеха с вътрешната наредба на новата къща, която за месец беше напълно готова и покрита със сламен покрив. На мъжката („кабинета“) и дамската стая поставиха две малки остъклени прозорчета, извадени от фургоните. Посред общата зала сложиха малка желязна печка — тя отлично сгряваше помещението без онзи неприятен пушек, който представляваше голямо неудобство в къщата на Мъртън. След това мистър Дълас и Джон, и двамата отлични работници, с помощта на момчетата снабдиха къщата с изработени от тях маси, скринове, столове и канапета, натъпкани с козина и покрити с кожи. Такива също кожи, опънати върху рамки с четири крака, служеха за кревати. Изобщо покъщнината беше много по-хубава от онази, с груба направа, с която подредиха жилището си първите колонисти, поради оскъдните си средства и по-малко умение. В „кабинета“ окачиха полички, на които наредиха цяла библиотека, състояща се от съчинения по минералогия, механика и инженерно дело, притежание на Дълас, и книги по естествознание и философия — собственост на семейство Керизърс заедно с многобройни английски и френски романи; към това се прибавяше и библиотеката на сестрата, мисис Дълас, наброяваща всичко на всичко шест книги: огромна библия, молитвеник, том на Шекспир, „История на Англия“ от Юм, готварска книга и книга по градинарство.