Младежта се отдаде на езда, плаване с лодка или риболов; старите разглеждаха стопанството на асиендата — животновъдната ферма, кафеените плантации, където работеха черни роби и др.; дамите повече се люлееха в хамаци сред дъхавите цветя, играеха, пееха, разговаряха и по-рядко сядаха да четат.
Изобщо времето летеше незабелязано, когато най-сетне Росъл се яви във вилата с поканата да тръгват, понеже бил попълнил вече командата си с нови моряци англичани. Всички се разделиха с гостоприемните домакини с явна тъга.
Нямаше какво да се прави — пак започна дългото уморително плаване. Новите моряци излязоха напълно подходящи, но пътниците, особено децата, не свикнаха с тях изведнъж, поради сърдития им и навъсен вид.
Глава II
Скоро се показаха високи оголени планини — негостоприемните брегове на Огнена земя, както обясни капитанът. После нашите пътници видяха високата черна и гола стръмнина, свидетел на гибелта на толкова кораби… Заедно с това ясното до този момент време се развали: задухаха насрещни ветрове, запрехвърчаха парцали сняг; на всяка крачка „Мепо“ беше застрашен от скали и канари. Тихият океан не посрещна добре нашите приятели!
Но тях ги очакваше още по-голяма беда: на кораба избухна бунт!
Първият, който забеляза нещо недобро сред екипажа, беше Том.
— Татко — каза той в един момент на баща си, — един от новите моряци, Уил Харди, като че крои нещо. С ушите си го чух да подстрекава другарите си към бунт.
Мистър Мъртън, знаейки какви печални последици би имал и за самите тях един бунт на кораба, много се разтревожи. Но Луис веднага го успокои.
— Колкото и да е дързък Уил — забеляза той, — не го смятам способен на нещо сериозно!
В душата си обаче самият Луис не беше спокоен и побърза да иде при капитана. Последният, все още във властта на скръбта, почти през цялото време седеше в каютата си и не забелязваше вълнението сред екипажа. Но разговорът с Луис го изведе от равнодушието. Той повика помощника си — един честен, превъзходен момък, но суров началник, за което моряците не можеха да го понасят — и отиде с него на палубата.
През това време Луис се върна при другарите си и започна да раздава оръжие, а Нана бързо засъбира необходимите неща.
Внезапно на палубата се чу шум от гласове, тропот на крака, крясъци и изстрели. Скоро вратата се отвори широко и двама моряци внесоха в каютата безчувствения Уил Харди със счупена ръка.
— Я, докторе, оправете му ръката! — грубо се обърнаха те към Луис.
— Какво направихте, злодеи?! — извика с негодувание мистър Мъртън.
Вместо отговор един от бунтовниците се прицели в него с револвер.
— Стой — решително се намеси докторът, — ние всички сме въоръжени и ако закачите макар и само един от нас и вие, и новия ви началник ще си намерите смъртта! Ако вие ни пощадите и аз ще се погрижа за Уил Харди!
В това време раненият се свести.
— Облекчете ми болките и ме изправете на крака — изохка той — и аз ви се кълна, че няма да закачат никого от вас.
Докторът веднага се зае с превръзката, после приготви успокоителна микстура с опиум, но преди да я даде на пострадалия му обясни нейните свойства.
След като изслуша Луис, болният бунтовник заповяда да повикат веднага помощника му Джек Алън, и когато той се яви, му заповяда да спусне безпрепятствено пътниците с лодка в морето, след като им даде бъчва с вода, чувал сухари и ориз, а от домашните им вещи — всичко, което пожелаят да вземат.
Сред присмех, дюдюкане и град от дързости нещастните пътници си взеха набързо оръжието и домашните вещи и побързаха да слязат в лодката, страхувайки се всяка минута да не би бунтовниците да се спуснат върху им.
За щастие всичко мина благополучно, освен това, че за удивление на нашите приятели, към бунтовниците се присъедини и контето камериер на Чарлз, който с насмешка заяви на господаря си, че и той иска да поживее за свое удоволствие. Разгневеният Чарлз едва не се нахвърли върху му с юмруци; Мъртънови с мъка го възпряха.