Выбрать главу

После, след като се спуснаха по склона, ловците решиха тук да си отпочинат. Срещу тях, в дъното до скалата, растеше грамадна араукария, цялата в зрели шишарки. Желаейки да си похапне от тях16, Джек ги замери с копието си, но за негово учудване, то цялото изчезна в храстите, които закриваха скалата.

— Там трябва да има пещера! — извика младежът и започна внимателно да изследва храстите.

Скоро те намериха до самата земя неголяма дупка, изцяло покрита с храсти. Входът беше тесен и нисък, не по-висок от четири фута, но навътре се разширяваше и водеше в просторна, висока пещера, по-точно, редица от пещери, посипани със ситен бял пясък.

Благодарение на многото дупки в скалите, в пещерата беше светло и просторно.

— Чудесна пещера! — възкликнаха и двамата ловци, когато се озоваха вътре. — Трябва да донесем тук провизии и да уредим пикник! И само колко добре е скрит входът — ако не беше дървото, едва ли би ни минало през ума, че тук има пещера!

Като се полюбуваха още малко на вътрешността на пещерата, нашите приятели излязоха от нея през същия вход, натовариха на конете убитите гуанаки и си отидоха вкъщи, където, разбира се, не пропуснаха да се похвалят със своето откритие.

От техния разказ Алмагро разбра, че те са открили убежище, несравнимо по-удобно от студената, мрачна пещера зад старата къща и посъветва, в случай на опасност, там да се скрият слабите членове на колонията. Пак по съвета на гаучото, на другия ден Джек и Чарлз отидоха в новите си владения с две големи кошници с чай, захар, кафе, масло, сушени плодове, чаши, чашки, ножове, вилици…

С мъка момчетата вкараха в пещерата огромните кошници и заразглеждаха новото помещение.

— Голямата пещера трябва да направим трапезария — съобразяваше Джек, — а тези, мъничките, да превърнем в спални; онази там, в дъното, ще служи за кухня. Знаеш ли какво, ще изляза горе, където видяхме прекършеното от вятъра дърво, да начупя един-два наръча клони и ще ги хвърля оттам, а ти ги довлечи тук.

След минута пъргавият младеж се озова над пещерата и хвърли оттам няколко вършини, но преди Чарлз да успее да ги внесе всичките вътре, Джек се спусна бързо при него и извика:

— В равнината има индианци! Изглежда отиват към Есперанса, а нас ни няма там!

Чарлз незабавно се изкачи на височината и оттам погледна с бинокъла. Действително, в подножието на планината се суетяха диваци. Те се канеха да се разположат там на лагер, тъй като с тях имаше и жени, които снемаха от натоварените коне пръти и кожи за шатрите.

— Трябва да се изхитрим и да офейкаме час по-скоро, за да предупредим нашите! — каза Чарлз. — Само че конете трябва да прекараме през гората, за да не ги забележат диваците.

— Не — реши Джек, — по-добре да оставим конете в една от пещерите! Наскуби им трева, а аз ще ги вкарам в новото помещение.

Това не беше лесна работа, но се справиха. Конете бяха настанени в една от отдалечените пещери, сложиха им храна и ги затвориха, като дотъркаляха до входа един голям камък. После нахвърляха вършините и се приготвиха да си тръгват обратно. Разбира се, не излязоха от гората, а тръгнаха през нея по околен път. Като извървяха по този начин около една миля и се убедиха, че диваците не могат да ги забележат, те се спуснаха накрая в долината и започнаха да тичат, докато запъхтени и измъчени стигнаха у дома си.

Техният разказ порази като гръм неочакващите ново нападение обитатели на Есперанса. Но Пол се намеси:

— Не се страхувайте! Това са моите хора. Те са си осигурили помощта на съседното племе и са дошли да отмъстят за трупа ми или да ме освободят! Аз ще ги посрещна и ще им кажа: „Не закачайте тези християни, те са мои братя!“

Никой от нашите приятели не се съмняваше в искреността на това обещание, но Луис не вярваше твърде, че младият касик би могъл само със слово да обуздае кръвожадната си орда, затова посъветва съпрузите Мъртън да се оттеглят с жените и бебето в новата пещера. Чарлз изказа желание да ги отведе, а другите побързаха да се възползват от оставащото време, за да скрият в пещерата зад жилището каквото могат от припасите и покъщнината.

вернуться

16

Семената в шишарките на араукарията са богати на белтъчини и мазнини и се използват за храна. — Бел.ред.