Щом нашите приятели се видяха в лодката, веднага се заловиха за греблата, бързайки да се отдалечат от кораба, колкото е възможно по-скоро. По чудо в джоба на доктора се намери компас и той изказа мнение да карат право на изток, тъй като, според него, не можеха да са далече от чилийските брегове.
Така и направиха. Настана нощ. Изморени от дългото гребане, те вдигнаха платна; вятърът, който силно духаше от юг, бързо ги понесе на север. На разсъмване, през гъстата мъгла, която ги обвиваше отвсякъде, те забелязаха на изток от тях блестящите от сняг върхове на Андите. Отново налегнаха греблата обнадеждени, но вятърът постоянно ги изтласкваше на север. Най-после брегът се показа, но да се приближат до него и да слязат не беше лека работа, защото целият беше покрит със страховити скали, о които бурните вълни се разбиваха с ярост.
— Няма как — заяви решително доктор Луис, — ще трябва още да се потрудим. Налага се да плаваме покрай брега, докато срещнем удобно място за слизане.
Плаваха още няколко часа. Внезапно вятърът ги тласна право към скалистия бряг. На всички сърцата се свиха от страх, но неизгубилият присъствие на духа Луис забеляза един тесничък пролом сред скалите и смело насочи лодката към това място. Оказа се устие на малка рекичка. Ободрени, приятелите натиснаха отново греблата и малко по-нагоре срещу течението най-сетне излязоха на пясъчен бряг, където привързаха лодката за дънера на една от многото буки.
След като слязоха на брега и извадиха от лодката вещите си, нашите приятели започнаха да се оглеждат. Наоколо се виждаше храсталак и гора, а зад тях тъмни скали, очевидно прилягащи до самите Анди. Къде да нощуват? За щастие, съвършено неочаквано намериха наблизо суха просторна пещера, покрита със ситен пясък. Тук във всеки случай беше по-безопасно, отколкото на открито. Започна устройването на бивака. Нана побърза да нагласи за госпожата си легло от купчина дрехи, а Мери и Матилда събраха сухи храсти и накладоха огън. В това време мъжете и жените се заеха да пренесат в пещерата всичкия товар от лодката, после дотър-каляха няколко големи камъка до входа на пещерата и обявиха, че засега могат да се смятат в безопасност.
Старателната Нана беше вече намерила чая и захарта и, напълнила медния чайник с речна вода, приготвяше чай. Всички насядаха около огъня в очакване на съживителното питие.
Когато чаят беше готов, всички пиха с наслада, закусвайки със сухари, макар разглезената мисис Мъртън и да мърмореше, че нямало ни курабии, ни бисквити и че трябвало да пие от някакви си калаени чашки, които Матилда беше успяла да вземе от кораба.
Но и на това трябваше да са благодарни. Мистър Мъртън прочете молитвата преди лягане и като хвърлиха храсти в огъня, всички налягаха да спят, увити в одеялата; предварително обаче бяха направили от сандъците нещо като преграда, зад която се настаниха жените и момичетата.
Сутринта доктор Луис стана пръв, разбуди момчетата и тръгнаха да разгледат местността. Покачиха се на скалите и не след дълго се озоваха на плоско възвишение, покрито с нисък храсталак. Том, който вече се беше нагълтал с ботаниката, различи в храстите киселица и дребна бука. По-нататък излязоха в откритата откъм морето теснина, от която се виждаше Тихия океан, чиито вълни яростно се удряха о скалите. А по-далече, отвъд скалите, се издигаха мрачните величествени Анди…
— Не, тук, както се вижда, по брега не може да се отиде далеч — забеляза угрижено Том. — Дали няма да е по-добре да тръгнем с лодката нагоре по реката?
— И тази работа няма да е лесна, приятелю — отговори докторът, — рекичката навярно слиза от някой склон на Андите и по-нагоре се превръща в планински поток. Остава ни само едно — да седнем пак в лодката и да търсим щастието си на друго място! Сега да се връщаме, че е време за чая!
И всички се завърнаха в пещерата, като не забравиха да съберат по пътя храсти за огъня.
След чая, по време на който докторът изложи плана си, беше решено да потърсят някакъв дивеч за обяд, с което се зае Чарлз; а докторът, Том и Джек, вземайки за всеки случай риболовните си принадлежности, седнаха в лодката да се поразходят до устието на реката и да разгледат брега. С Чарлз отиде и Мери, която каза, че ще търси птичи яйца. Тя предвидливо се беше покатерила на израслия до пещерата бук и беше закачила червен парцал наместо знаме, да не би ловците да объркат пътя.
Ловът на Чарлз беше доста успешен. Той бързо застреля пет-шест дребни птици, прилични на сивия кос, а като излезе на брега на реката, се натъкна на ята диви патици, от които сполучи да убие няколко. В това време Мери, пълзейки из високите крайбрежни треви, пълнеше джобовете си с яйца.