В това време от планината започнаха вече да връхлитат горещите пориви на вятъра, който се засилваше все повече и повече. Последва ги бясна хала, която изпочупи всички дръвчета, отрони грамадни скални късове и затрупа с тях цветущата градина. После за няколко минути настана будеща безпокойство, угнетяваща тишина, последвана от внезапен грохот като от артилерия.
Това беше страшният ураган „памперо“, който се отскубва от планинските клисури и с ужасяваща мощ прекосява равнините, унищожавайки всичко по пътя си, докато стигне Атлантическия океан.
Треперещите членове на колонията с ужас се притискаха един о друг, бледи и изплашени.
— Господи! — извика ужасена Мария. — Земята се тресе под нас, стените се клатят! Как мислиш, татко — обърна се тя към мистър Мъртън, — дали не е това свършекът на света, за който говореше в твоите проповеди?
— Може би, дъще — благоговейно отвърна пасторът. — Неизповедимият промисъл е скрил от нас деня и часа на Страшния съд Божи. Но вие не се страхувайте, а с вяра се вгледайте във всемилостивия Бог. Той, с неизказаната си милост, ще ни спаси и помилва и в смъртния час, и в деня на последния съд!
В тази минута отекна страшен удар, който сякаш разкъса планините. Всички почувстваха трус като от земетресение и в къщата изведнъж настъпи тъмнина. Бяха живи заровени.
Гробното мълчание продължи няколко минути, после се чуха писъците на децата и тихите хълцания на жените, но никой не говореше.
Пръв се опомни доктор Луис. Той веднага извади от джоба си запалка и поиска от Нана свещ.
— Какви свещи са ти притрябвали, докторе! — възрази тя с благоговеен ужас. — Нима в гроба са нужни свещи? По-добре всички да коленичим и да се обърнем към Бога — то се видя, че Страшният съд е близо и че скоро ще се чуе тръбата на Архангела, която разбужда всички мъртви! Нека се молим!
— Слушай, гълъбче — забеляза меко Луис, — може часът на Страшния съд наистина да е близо. Но все пак Бог не ни е заповядал да легнем и да умираме, без да си мръднем пръста за нашето спасение. Засега Той не ни е лишил нито от сили, нито от разум. Затова нека се възползваме от неговите дарове, докато не е станало късно! Донеси свещ — трябва да видим колко голяма е опасността и всички ли сме невредими. Тук царува такава тъмнина, че и искрица не се вижда!
Твърдоглавата Нана пак нещо замърмори, но все пак се покори и на светлината на запалката намери връзка свещи.
Като запали свещ и с помощта на Алмагро отвори прозорците откъм фасадата, Луис се убеди, че до самата стена на къщата се е притиснала огромна каменна маса, преграждаща достъпа на светлината и въздуха. Прозорците от другите страни и тези на кухнята, които гледаха на запад, бяха засипани с дребни камъни и пръст и през тях също не проникваше светлина. За отваряне на вратите не можеше и да се мисли.
Оставаше да се покорят на съдбата и спокойно да чакат, още повече, че все още се чуваше ревът на урагана, макар и земята вече да не се тресеше.
Няколко часа всички търпеливо мълчаха, страхувайки се да помръднат, и само в душата си молеха Бога да не се откърти от близките скали някоя грамада, която да смачка слабия покрив и да ги убие. Лека-полека ужасяващият рев на урагана започна да преминава в слаби стонове и след това бурята утихна. Живи заровените обитатели на Есперанса пак прегледаха прозорците и се помъчиха да отворят поне този на кухнята, но и при най-малкия опит през него се изсипваше пръст и те се отказаха.
Виждаше се, че гредите на тавана бяха подали силно и че покривът е затрупан, ако не с камъни, то с пръст — можеше само да се чудят, как не е пропаднал съвсем под налегналата го тежест.
Луис и мистър Дълас, по начало по-енергични и запазили повече от другите присъствие на духа, се стараеха да ободрят другарите си по затвор и да им дадат, макар и слаба, надежда за избавление.
Преди всичко обаче трябваше да потърсят греди, за да подпрат покрива. Но не се намериха за целта никакви дървета и стана нужда да използват за тази работа сандъците с бельото, които натрупаха до самия таван.
При един по-старателен преглед, доктор Луис установи, че на едно място към предната стена гредите не са чак толкова вдадени, от което заключи, че скалата, която се е навела към тази част на къщата, е много по-високо от нея — именно това обстоятелство е спасило предната част на покрива.