Изморени, още рано преди пладне, те се завърнаха в пещерата, където къщовницата Нана се разшета да приготви обяд. Докато тя готвеше, пристигнаха и риболовците, също с немалък улов: в кошницата им, единствената взета от кораба, се виждаха няколко едри паламуда и една хубава лакерда, а в лодката оставаше още цял куп едри миди, събрани по брега на реката.
След хубавия обяд острото усещане за глад вече премина и нашите приятели пак взеха да обсъждат нерадостното си положение. Не можеше да останат завинаги в пещерата. Но къде и как да тръгнат по-нататък? Да излязат ли отново с лодката в морето или да продължат пътуването пеша, по суша?
— За съжаление, приятели — забеляза доктор Луис, — трябва да предпочетем пътуването по суша, понеже устието на реката е заградено с подводни скали, през които, не мога да разбера по какво чудо сме се промъкнали вчера! А дори и да не съществуваше тази пречка, все пак опасно ще е да се впускаме на път по море, тъй като, както изглежда, тези брегове са необитаеми и пусти. Нашият най-добър и единствен път е по сушата!
— Струва ми се, че сте прав — продума Мъртън, — ние нямаме подръка необходимите инструменти, за да определим точно ширината и дължината на това място, но по това как изглежда брегът и неговите особености стигам до убеждението, че съдбата ни е отнесла на скалистия бряг на Южна Америка, далече на юг от Чили. Навярно се намираме на 42 или 43 южна ширина — крайният юг на американския континент. Във всеки случай трябва още веднъж внимателно да разгледаме околността на нашето прибежище.
След това решение те взеха оръжието си и въдици, за да се снабдят с повече храна.
Чарлз има щастието този път да убие един великолепен екземпляр черна патица. Това беше така наречената хибридна патица, забележителна с разликата между мъжката и женската: женската е черна, с червени крака и човка, а мъжката е снежнобяла със златоцветни крака и човка.
Тази птица зарадва най-много Нана, която уверяваше, че ще приготви от нея великолепно печено. На всичко отгоре едно от момичетата, Мери, по някаква щастлива случайност намери картофи. Наистина те бяха доста водни, но като нямаше други и с тях можеше да се задоволят. И накрая пак Мери откри още едно растение, което помисли за ревен. В действителност то излезе Gunnera Icarbo; неговите стъбла, както и тези на ревена, се използват за храна, а грамадните му — до осем стъпки в диаметър — и почти кръгли листа могат да заменят цели покривки за маса.
Като се наядоха хубаво с патица с картофи и риба, нашите приятели легнаха да спят, изпълнени с надежди за утрешния ден.
Глава III
През нощта доктор Луис се събуди от някакъв странен шум, в който, като се вслуша внимателно, разпозна човешки гласове и конско цвилене. Той изтича до огнището, за да изгаси огъня, но, за щастие, той сам беше угаснал. След това докторът разбуди всички, предупреждавайки ги за опасността, а сам погледна през пукнатината на скалата. Погледът му се спря на цял отряд възрастни индианци с дълги коси. Събрани около лодката, те обсъждаха нещо помежду си, при което често се чуваха думите los cristianos2, както южноамериканските диваци наричат белите.
Очевидно те си въобразяваха, че тук са излезли цяла тълпа испанци и вземаха решение да съберат цялото племе и да ги нападнат. Във всеки случай, видя се как те скочиха от конете си, привързаха ги за едно дърво, а сами седнаха в лодката и отплаваха по течението.
Нашите приятели изчакаха да се скрие лодката и излязоха от пещерата. Необходимо беше незабавно да решат какво да правят. Общото мнение беше без да губят време да натоварят всичкия багаж на индианските коне и да избягат в гората, докато не са се върнали диваците — които явно бяха само съгледвачи — с отряда на едноплеменниците си.
Натовариха набързо всичкия багаж на три коня и взеха платното с мачтата, донесени в пещерата за поправка, на четвъртия кон качиха съпрузите Мъртън, на петия — Чарлз с Мери, шестия взеха Том и Матилда, а Луис, Джек и Нана тръгнаха пеша.
Конете бяха силни и, както се виждаше, добре обучени. Всеки имаше кожена юзда и седло с козината навън. За седлото бяха привързани по едно дълго до 40 крачки ласо, изплетено от няколко ремъчета, и по няколко бола, най-обичайното оръжие на диваците и гаучосите в Южна Америка. Бола, това са две-три каменни топки с големина на кокоши яйца, обвити в сурова кожа и привързани към края на плетени ремъци, дълги четири-пет фута. Когато, след като го завърти над главата си, ловецът хвърли с все сила това просто оръжие, от тежестта на топките ремъците се омотават около краката на избраната жертва и тя пада подкосена. Чарлз и докторът умееха да си служат изкусно с болата и обещаха да научат и момчетата да ги хвърлят. Освен това, под дървото, където бяха завързани индианските коне, намериха оставени от индианците три бамбукови копия с добре изострени железни върхове.