Кариелпа се отличаваше с добро и нежно сърце. При това тя беше тъй прекрасна, каквито могат да бъдат само ангелите в небесата. От своята майка, креолка, тя се беше научила да жали християните, които нейните съплеменници ненавиждаха, и почиташе християнския Бог. Общата кръв още повече ни сближи и нищо чудно, че колкото по растяхме, нежните връзки на любовта все повече ни сближаваха. Междувременно аз възмъжавах, научих се да владея оръжие и станах отличен ездач. Само когато индианците нападнеха християни, аз не вземах участие — ужасно ме плашеше мисълта да проливам кръвта на своите едноверци, а може би и сънародници.
Неочаквано Токи заяви на дъщеря си, че тя трябва да се готви да стане жена на вожда на едно съседно племе. Това известие ме порази като гръм. Буквално си изгубих ума от скръб. Много мислихме с Кариелпа, но на нищо не можахме да се спрем. Тогава пристигна известие, че при едно нападение, завършило с пълно поражение за нашите, Токи бил убит. Верните му войни едва успели да спасят тялото на вожда си от поругаване. За нещастие, мястото на умрелия зае годеникът на Кариелпа. Нямаше време за бавене — оставаше ни само да бягаме. Аз приготвих два бързи коня и през една тъмна нощ ние напуснахме индианското село. Пътят ни минаваше през мрачните усои на Кордилерите, в подножието на които, знаех добре това, на един испански мисионер бе позволено да се засели. Ние скоро намерихме сиромашката му килия. Добрият свещеник преди всичко благослови нашия съюз, после ни даде мулета, по-годни за пътуване през планините, намери ни оръжие с нужните припаси и ни посъветва да се скрием някъде в планинската долина, а после, когато всичко се успокои, да слезем в пампасите и да заживеем като гаучоси.
Така и направихме. След няколкодневно скитничество из планините си харесахме една усамотена долина и решихме да се заселим там. Аз построих жилище, в което постлахме кожите на убитите от мене пуми и алпаки3.
Дълго време нищо не нарушаваше нашето щастие. Аз ходех на лов, ловех вигони, от козината на които Кариелпа тъчеше облекло. Посях дадените ми от мисионера семена, така че освен месо, имахме на масата си и картофи, фасул и царевица. Освен това, опитомих няколко лами и трапезата ни се обогати и с мляко.
Сякаш в награда за този щастлив и спокоен живот, Господ ни даде прелестно момиченце. Сара, както я нарекохме, беше хубаво, умно детенце. Тя се катереше по планината, ловеше шарените папагали или нежните колибри, донасяше ни ароматни ягоди и безкрайно ни радваше с цветущото си здраве. Не можехме да се нарадваме на ненагледната си дъщеря.
Така изминаха повече от десет години. Сара беше вече на девет. Веднъж, най-неочаквано, когато отиде в гората за папагали, тя се позабави малко. Жена ми почувства безпокойство. По нейна молба хукнах да я търся, но напразно обходих всички околни височини. Какво се беше случило? Още веднъж, изгубил вече надежда да я намеря, се покачих на една стръмна скала и — кой би могъл да опише какво почувствах?! — съгледах далече долу да препуска цял отряд диви индианци и сред тях — развяващото се алено пончо на моята дъщеря!
Ужасен и отчаян се спуснах към къщи и изведнъж открих пред жена си цялата истина. Тя, горката, ме изгледа диво и падна в безсъзнание. Разбрах, че я убих със своята непредпазливост. Виках я, молих й се, внушавах й надежда, но жена ми, макар и да дойде на себе си, само клатеше глава, без да произнесе нито дума… Клетата, тя залиня от мъка и наскоро почина.
С нейната смърт жилището ни ми опротивя и аз натоварих на мулетата и ламите покъщнина и припаси и тръгнах да се скитам по планините, напразно търсейки дъщеря си. Най-после, изгубил всякаква надежда, измъчен телом и духом, си построих жилище на това усамотено място, където влачех печално съществуване. Животът ми е тежък и, право да си кажа, съжалявам задето вие, добри хора, ме избавихте!
— Стига сте се отчайвали — каза мистър Мъртън, — вярвайте, че Господ, който ви спаси, очевидно ви води към някаква цел, известна само Нему. Молете се и имайте упование!
3
Ед.ч. — „алпака“ (alpaca). Преживно животно в Южна Америка от рода на ламите с дълга и фина червеникава козина. — Бел.ред.