— Скоро ще разбереш сам — изрече с чуждия си глас. След това се обърна, вдигна глава и изпъна гръб, готов да се втурне и да забие стъклото дълбоко в мозъка си. Само че двамата полицаи се нахвърлиха върху него, сграбчиха ръцете му и ги извиха зад гърба му. Изведнъж стаята сякаш се изпълни с боричкащи се тела, налазили Калъм като мравки. Великанът се гърчеше и крещеше, но полицаите лека-полека го притиснаха до земята и щракнаха белезниците. Когато най-накрая го вдигнаха на крака и го обърнаха, Маклейн видя сериозни порезни рани по челото и носа му. Стъклото бе пронизало лявото око и по бузата му — като пародия на сълзи — се стичаше вътреочна течност.
— Боже мой, бързо го закарайте в болницата, но го дръжте под око. Не искам това да се повтори.
В коридора Маклейн се подпря на стената и се опита да овладее треперенето си. Навъсения Боб стоеше отстрани и мълчеше.
— Не се опита да избяга — каза най-накрая сержантът.
— Не, опита да се самоубие. Също като другите.
— Другите? Накъде биете?
Маклейн погледна стария си приятел.
— Забрави, Боб. Трябва да пийна нещо.
— С вас съм. Смяната ми свърши преди часове, пък и поне имаме повод за почерпка.
— Къде е Макбрайд? — попита Маклейн. — И той трябва да обърне едно.
— Сигурно е долу в оперативната стая и трескаво пише доклади. Знаете го какъв е.
— Не му секвай ентусиазма, Боб.
— Нямам и намерение, сър. — Старият сержант се ухили и така сякаш се поотърси от шока на скорошните събития. — Щом иска да върши работата на двама полицаи, аз съм съгласен. На драго сърце ще бъда вторият от тях.
Тръгнаха през сградата и стигнаха до целта си чак след като получиха безброй поздравления. Новината за успешното намиране на Клоуи се бе разпространила бързо. Вратата на оперативната им стаичка бе отворена и подпряна с метален стол, за да излиза горещината. Чуваха се тихи гласове. Маклейн влезе и видя Макбрайд зад масата, с лаптоп пред себе си. Говореше с друг човек, който се обърна, щом видя, че детективът вдигна очи към инспектора. Ема Беърд пристъпи две крачки към Маклейн и му заши здрава плесница.
— Това е, защото ти е минало през ума, че съм способна да извърша нещо толкова извратено, като да качвам снимки от местопрестъпления в интернет.
Той протегна ръка към лицето си с мисълта, че навярно заслужава шамара. Преди обаче дланта му да стигне до засмъдялата го буза, Ема го сграбчи и му лепна дълга, сочна целувка по устните.
— А това е, защото намери начин да докажеш, че съм невинна — добави, след като го пусна. Антъни усети как ушите му пламнаха. Погледна към младия детектив, който изведнъж насочи цялото си внимание към доклада, който пишеше. Навъсения Боб демонстративно зяпаше какво става в коридора.
— По дяволите, Стюарт! Може да го напишеш и утре — каза Маклейн. — Хайде да идем в кръчмата.
64.
Тихото жужене на будилника си проправи път през болките в главата му, оповестявайки с малко повече от нужния ентусиазъм, че вече е шест сутринта и е време да става. Антъни изпъшка и се завъртя да натисне бутона за изключване. Може би махмурлукът му щеше да мине през следващите десетина минути. Струваше си да опита. При това движение се сблъска с нещо масивно до себе си и ако ще да го убиеха, не можа да се сети какво е. Въпросното нещо изсумтя, размърда се и той светкавично се разбуди напълно.
Докато седеше в леглото и търкаше очи, за да се разсъни, погледна към проснатата по корем Ема Беърд и изпита странна смесица от страх и яд. От толкова време спеше сам в това легло, винаги поддържаше само професионални взаимоотношения, винаги пазеше дистанция от хората. Психолозите биха казали, че изпитва страх от обвързване, и с право. След Кърсти мисълта да се сближи с друга жена бе просто твърде болезнена. А сега, след няколко вечери и една пиянска нощ с половината участък, тя спеше до него.
Опита се да си припомни изминалата нощ. Двамата отпразнуваха успешното намиране на Клоуи, но той отново се владееше. Никога не се напиваше така, че да загуби контрол над действията си. Никога не се напиваше толкова, че да не помни какво се е случило.