Читателите също възприеха по различен начин това въведение. Някои намериха книгата за напълно отблъскваща, докато други отбелязаха, че тонът във въведението е коренно различен от този в романа. Аз лично го харесвам, особено последното изречение, но то вероятно би подхождало повече на книга на ужасите.
Така че се върнах към оригиналното въведение, с което започваше разказът в края на 2005 г. Не мисля, че книгата е загубила след отпадането на тези първоначални 500 думи, но ако желаете сами да направите преценка или да разберете за какво се е вдигнал целият този шум, ще ги намерите на следващите страници. Все пак ви предупреждавам — не са за хора със слаби сърца.
Изпищява, когато забиват първия гвоздей.
Пронизваща болка преминава през дланта й, когато се бори, прикована към пода от тежестта на тялото му. Това не е правилно. Не бива да я наранява. Той е добър, красив. Любезен. Помагаше на семейството й през войната.
— Моля ви! Недейте. — Понечва да изкрещи, но една ръка грубо запушва устата й. В периферното й зрение се движат мъгляви фигури, опипват я, стискат я здраво, дишат тежко в тъмнината. Някой я сграбчва за китката и дръпва ръката й встрани. Пръстите й драскат по пода. Чукът се стоварва върху гвоздея, който пробива кожа и хрущял, и изтръгва нов писък, излязъл през носа й. Тя рита и се бори с тежестта върху себе си и със студените стоманени остриета, които дълбаят плътта й. Разпъната накръст. Тежестта й дърпа прикованите й длани надолу, докато тя драска и се мъчи да се освободи, но ръбестите и закривени главички на гвоздеите, дълбоко потънали в дървения под, ги спират.
Тежкото му тяло се вдига от нея и тя мярва лицето му в мрака. Погледът му блести, чертите му са размазани от сълзите в очите й, разкривени, сякаш нещо се опитва да си пробие път през кожата му. Съпротивлява се, когато повдига роклята й, разкъсва бельото и найлоновите й чорапи. Нещо проблясва на слабата светлина, процеждаща се под вратата. Усеща как нещо студено и плоско натиска оголения й корем, драска кожата й, плъзга се надолу, от което цялата настръхва. Топла влага се стича по бедрата й и сладникавата миризма на урина изпълва въздуха. Ще умре тук, насилена от мъжа, на когото е вярвала цял живот.
Коленете й изпукват, когато груби ръце я хващат за глезените и разчекват краката й, като отварят огромни рани в прикованите й длани. Силни ръце задържат стъпалата й на пода. Чува как пукат костите й, как стомана стърже в стомана и как гвоздеите потъват в дървото. Агонията идва на талази и замъглява погледа й.
Той се намества между краката й, блъска безразлично главата й в дюшемето. Груби пръсти разтварят устата и се натикват дълбоко в гърлото й, от което тя повръща. Усеща острия студен вкус на стомана, а после пробождаща болка, когато гърлото й се напълва с топла солена течност. Задавя се, кашля, надига се и повръща в лицето на насилника. Той се отдръпва и избърсва страните си, оголвайки зъби в широка усмивка. Капчици от кръвта й се процеждат по собственото й лице и мръсния под.
Обладават я един след друг, грубо проникват в нея, разбиват и последната от илюзиите й. Болката е навред: в пронизалите я гвоздеи, в разрязания език, в ожулената плът и натрошените кости. Не може да им избяга, напълно безпомощна е. Внезапно той я порязва. Мъжът, който беше неин приятел. Малките разрези отварят рани, които покриват бледата й кожа с гъста червена кръв.
Смъртта идва бавно, ала дори и след това за нея няма покой.