— Тук нищо не липсва. — Ерик Дъглас нервно докосна с пръст рамката на роговите си очила и ги намести на върха на дългия си нос. — Насочили са се право към сейфа. Сякаш са знаели къде е.
— Бихте ли ни показали, сър? — Маклейн се изправи, преди краката му да са изтръпнали. Щеше да получи ценна информация от сейфа, но по-важното бе да се раздвижи. Дъглас ги преведе през къщата до малък кабинет, който изглеждаше като опустошен от торнадо. В средата му се намираше старинно бюро, затрупано с книги, което бе отместено от дъбовите лавици, за да се осигури достъп до тайна врата, увиснала на пантите си.
— Намерих всичко горе-долу в това положение. — Дъглас стоеше в рамката на вратата, сякаш, ако не влезеше, някаква магическа сила щеше да върне всичко в нормалното му състояние.
Маклейн се промуши покрай него, внимателно си проправи път през хаоса и отиде зад бюрото. Издайническият сиво-бял прах по рафтовете и рамката на прозореца свидетелстваше, че специалистката по дактилоскопия вече е потърсила отпечатъци. Сега обработваше други прагове и первази някъде в къщата. Маклейн за всеки случай бръкна в джоба си за чифт гумени ръкавици и ги нахлузи, преди да се пресегне към купчинката хартии, които все още се въргаляха на дъното на сейфа.
— Взели са бижутата, а са оставили акциите. Те така или иначе са безполезни — в наши дни всичко е в електронен вид.
— Как са проникнали? — Маклейн върна книжата на мястото им и насочи вниманието си към прозореца. Боята му не беше надраскана, липсваха всякакви следи от отваряне през изминалите десет години, камо ли през последните двайсет и четири часа.
— Всички врати бяха заключени, когато се прибрах от погребението. Алармата беше пусната. Нямам представа как може да са влезли.
— Погребение ли?
— Майка ми. — Гримаса изкриви лицето на Дъглас. — Почина миналата седмица.
Антъни мълчаливо се прокле, задето не беше внимавал повече. Господин Дъглас бе облечен в тъмен костюм, бяла риза и черна вратовръзка. Цялата къща пустееше и бе изпълнена с онази неуловима атмосфера на неотдавнашна смърт. Трябваше да е наясно с повода за скръб, преди да нахлуе и започне да задава въпросите си. Прехвърли наум разговора до момента в опит да установи дали някоя от репликите му би могла да се изтълкува като безчувствена.
— Моите съболезнования, господин Дъглас. Бихте ли ми казали дали погребението е било широко оповестено?
— Не разбирам какво точно искате да кажете. Имаше обява във вестника с час и място на траурната церемония, само това… Аха, сега схванах!
— Има безсърдечни хора, които биха се възползвали от нещастието ви, сър. Извършителите вероятно следят вестниците за подобни обяви. Бихте ли ми показали алармената инсталация?
Излязоха от кабинета и за пореден път прекосиха вестибюла. Дъглас отвори врата под широкото стълбище и пред тях се откриха каменни стъпала, водещи надолу към мазето. Точно до самата врата блещукаха зелените светлинки на контролното табло на уредбата. Маклейн го разгледа за минута-две, като се постара да запомни името на обслужващата фирма. Беше на „Пенстемин Алармс“, уважавана компания, ползваща качествени системи.
— Нали знаете как да я настройвате правилно?
— Не съм глупак, инспекторе. В къщата има много ценности. Някои от картините струват шестцифрени суми, но за мен са безценни. Лично активирах алармата, преди да тръгна към крематориума „Мортънхол“.
— Съжалявам, сър. Просто исках да съм сигурен. — Маклейн мушна бележника обратно в джоба си. Криминалистката тъкмо слизаше по стълбището от горния етаж. Погледите им се пресякоха, но младата жена тръсна глава, прекоси антрето и излезе през вратата. — Няма да ви отнемаме повече време, но ще ни помогнете много, ако ни предоставите детайлно описание на откраднатите вещи.
— Застрахователната ми компания има пълен опис. Ще им кажа да ви изпратят копие.
Отвън Маклейн се приближи към криминалистката, която с усилие смъкна белия гащеризон, а после захвърли оборудването в колата си. Беше същата новачка, която видя и на местопрестъплението у Смит. Беше доста впечатляваща: с бледа кожа и рошава черна коса. Очите й бяха дебело очертани е молив. Или се връщаше от зверски гуляй.
— Намерихте ли нещо?