— Не и в кабинета. Мястото е чисто като съвестта на монахиня. В останалата част на къщата има множество отпечатъци, но нищо необичайно. Най-вероятно са на собствениците. Ще трябва да им взема отпечатъци, за да направя съпоставка.
Маклейн изруга.
— Тази сутрин са кремирали починалата.
— Е, значи, не можем да направим кой знае какво. Няма признаци за влизане с взлом, в помещението със сейфа няма отпечатъци или други следи.
— Ще ме държите в течение, нали? — Маклейн кимна в знак на благодарност и проследи с поглед отдалечаващата се кола. Обърна се с гръб към служебния автомобил, зачислен на Навъсения Боб сутринта, когато го натовариха с този случай. Първата му сериозна задача, откакто бе повишен в инспектор. Всъщност нищо вълнуващо — обир, чието разследване щеше да бъде кошмарно трудно, освен ако им излезете късметът. Защо не му се падна някой наркоман, задигнат телефон, за да си осигури следващата доза? Подобни маловажни случаи се възлагаха на сержантите. Господин Дъглас сигурно имаше връзки, щом беше уредил с него да се занимава инспектор, пък бил той и новоизлюпен.
— Какво друго ще наредите, сър? — Навъсения Боб го погледна от шофьорското място, когато Маклейн седна в колата.
— Обратно към участъка. Като начало ще систематизираме бележките си. Ще проверим и дали сред неразрешените до момента случаи няма сходни.
Настани се удобно на седалката и се загледа в прелитащия покрай прозореца градски пейзаж. Връщаха се по натоварените улици. Минали бяха едва пет минути, когато радиостанцията на Навъсения Боб се включи. Маклейн се засуети с непознатите копчета, докато накрая успя да отговори на повикването.
— Маклейн.
— Инспекторе, опитах се да ви звънна на мобилния, но явно е изключен. — Антъни разпозна гласа на Пийт, дежурния сержант. Извади телефона от джоба си и го включи. Сутринта, когато излезе от дома си, батерията бе напълно заредена. Сега обаче, няколко часа по-късно, беше мъртва като старата госпожа Дъглас.
— Съжалявам, Пийт. Паднала ми е батерията. С какво мога да ти помогна?
— Имам случай за вас, ако не сте прекалено зает. Шефката каза, че е тъкмо по вашата част.
Маклейн изсумтя, чудейки се каква дреболия ще му възложат този път.
— Давай, Пийт. За какво става дума?
— Къщата на Фаркър в Сайтхил. Обади се някакъв строител. Каза, че намерили труп.
4.
Маклейн гледаше през прозореца чезнещите светлини на предприятия, магазини, мръсни складове в посока към кулите, извисяващи се в далечината над облаците сиво-кафяв смог. Сайтхил бе един от градските райони, които не присъстваха в туристическите брошури. Жилищно предградие, простиращо се покрай старото шосе, Килмарнок Роуд, белязано от внушителната, почти стряскаща грамада на колежа „Стивънсън“.
— Имаме ли някаква допълнителна информация, сър? Казахте, че имало намерено тяло.
Маклейн още не беше свикнал с обръщението сър, което използваше Навъсения Боб. Сержантът му беше началник цели петнайсет години, а и съвсем до неотдавна бяха с един чин. Обаче в момента, в който повишиха Маклейн в длъжност инспектор, Навъсения Боб престана да го нарича Тони и превключи на сър. На теория имаше право, но беше някак си странно.
— И аз не знам подробности. Освен че на строителната площадка са намерили труп. Шефката подметнала, че случаят бил тъкмо за човек като мен. Не съм убеден, че го е казала като комплимент.
Навъсения Боб замълча, въртейки волана в сложния лабиринт от тесни улички с еднакви, сиви двуфамилни къщи. Изолираните случаи на разнообразие — боядисана в друг цвят врата или модерно осветление под покрива — маркираха домовете на хора, непринадлежащи към паството. Накрая завиха по тясна алея със сиви зидове, украсени с речни камъчета, които скриваха градинките от двете страни. В края й, в пълно несъответствие с безличните сгради наоколо, се издигаше величествена порта. Най-добрите й дни бяха отминали, орнаментите от ковано желязо бяха обвити с бръшлян, а двете крила висяха под опасен ъгъл спрямо каменните колони от двете й страни. Табелката отляво гласеше: ПРЕСТИЖЕН ИМОТ ОТ „МАКАЛИСТЪР ХОУМС“.
Къщата зад портата беше в типичен шотландски баронски стил — четириетажна, с високи тесни прозорци и кръгла кула, издигната в единия ъгъл. На едната стена имаше скеле, а едновремешната просторна градина сега бе запълнена с микробуси на строителни фирми, кранове, жилищни фургони и други подобни съоръжения. Пред входната врата на къщата бяха паркирани две патрулни коли, охранявани от самотна полицайка. Тя скалъпи някакво подобие на усмивка, когато Маклейн й показа служебната си карта, и ги въведе в тъмното антре. След горещината отвън тук си беше направо хладно, така че кожата му настръхна, а мускулите потръпнаха. Полицайката отбеляза: