— Така е вътре. Направо тръпки да те побият.
— Кой е открил тялото?
— Моля? А, да. — Тя заби очи в тефтерчето си. — Обадил се е лично господин Макалистър. Техническият ръководител на обекта, господин Доналд Мърдо от „Бонириг“, работил снощи до късно. Разчиствал мазето. Изпаднал в шок, когато… така де, сещате се.
— Снощи? — Маклейн се спря толкова внезапно, че Навъсения Боб едва не връхлетя отгоре му. — Точно в колко часа се е случило?
— Около шест.
— Тялото още ли е там?
— Ами да, тъкмо приключват огледа. Снощи бяха доста заети и прецениха, че случаят не е приоритетен.
— Как така труп може да не е приоритетен?
Полицайката му хвърли поглед, който изразяваше едновременно възмущение и досада.
— Съдебният лекар установи смъртта в 19:15. Запечатахме местопрестъплението и оттогава го охранявам. Не съм виновна, че половината криминалисти снощи са се размотавали някъде, а и честно казано, някой следовател също трябваше да се появи по-раничко. Има доста по-приятни места, където можех да прекарам нощта.
Тя затрополи надолу по стълбите към мазето. Маклейн бе толкова изумен от този внезапен изблик на емоции, че не му остана нищо друго, освен да я последва безмълвно.
В дъното на стълбището кипеше усилен труд. Дебели кабели се виеха по пода към няколко мощни прожектора, наоколо бяха разхвърляни отворени кутии от блестящ алуминий, чието съдържание беше струпано до тях, в средата на главния коридор бе разстлана тясна пътечка, макар че никой не я използваше. Половин дузина криминалисти усърдно разчистваха терена. Само един обаче обърна внимание на новопристигналите.
— Тони, с какво толкова успя да вбесиш Джейн Макинтайър още в началото на новото си амплоа?
Маклейн си проправи път през праха и оборудването и стигна до далечния край на мазето. Ангъс Кадуоладър стоеше пред огромна дупка в стената, през която струеше светлината на мощни прожектори. Патологът определено изглеждаше притеснен, нещо коренно различно от обичайното му веселяшко и закачливо поведение.
— Вбесил ли? — Маклейн се наведе, за да погледне през дупката. — Какво си ми приготвил този път, Ангъс?
Зад дупката имаше голямо кръгло помещение с гладки бели стени. В средата му бяха инсталирани четири прожектора, насочени надолу към една точка, сякаш специално за световноизвестна звезда. Макар че разчекнатото, изсушено и осквернено тяло надали би предизвикало аплодисменти.
— Грозна гледка, нали? — Кадуоладър извади от джоба си чифт латексови ръкавици и ги подаде на Маклейн. — Да хвърлим поглед отблизо, а?
Двамата прекрачиха през отвора, избит в тухлената стена, и Маклейн веднага усети резкия спад в температурата. Шумът, вдиган от оперативно-следствената група, внезапно стихна, сякаш бе затворил врата след себе си. Погледна назад и почувства несъзнателен подтик да избяга от това тайно помещение. Не толкова страх, колкото някакво вътрешно напрежение, което го караше да се махне. Преодоля подтика със значително усилие и насочи вниманието си към трупа.
Млада жена. Не знаеше откъде си направи този извод, но нещо в дребното тяло му подсказа, че животът й е бил прекъснат още преди да започне истински. Разперените ръце навяваха мисли за пародия на разпятие, дланите бяха приковани с черни железни пирони, като главичките им бяха закривени, за да не може жертвата да изтръгне плътта си от тях. Времето бе изсушило кожата й, изкривило пръстите като птичи нокти, а лицето — в гримаса на безкрайна агония. Беше облечена със семпла памучна рокля на цветя, повдигната чак над гърдите. Маклейн машинално отбеляза колко е демоде, но този детайл бързо бе забравен на фона на всичко останало.
Коремът й беше разпорен с умел разрез, започващ между краката и стигащ до гръдната кост, кожата и мускулите бяха отметнати настрани като листенца на гниещо цвете. Ребрата изпъкваха с белотата си сред изсъхналите потъмнели хрущяли, а от вътрешните й органи не бе останало нищо. По-надолу се виждаха широко разтворените й крака, като бедрените кости бяха буквално извадени от ставите и коленете кажи-речи докосваха пода. Кожата се беше свила върху изсъхналите мускули, оставяйки костите оголени почти до деликатните стъпала, които също като дланите бяха приковани към пода.