Лоис Макмастър Бюджолд
Етан от Атон
На най-първите ми читатели:
Ди, Дейв, Лаура, Барбара, Р.Дж, Уес
и търпеливите дами от M.A.W.A.
ГЛАВА 1
Раждането протичаше нормално. Внимателните пръсти на доктор Етан хванаха малката игла и я извадиха от гнездото й.
— Хормонален разтвор „C“! — заповяда той на стоящия до него асистент.
— Готово, доктор Еркхарт.
Етан съедини впръсквателя с кръглия накрайник на иглата, въведе строго премерената доза и провери резултата: плацентата равномерно се изду и започна да се отделя от хранителния източник, който я поддържаше в продължение на девет месеца. И така, последни секунди!
Той бързо счупи пломбите и отвори капака на контейнера, след което прекара виброскалпела по меката дантела от микроскопични обменни тръби. Рядката плетеница се отдели; асистентът я отмести встрани и затвори крана през който се подаваше хранителната смес. Само няколко жълти прозрачни капчици се стекоха по облечените в ръкавици ръце на Етан. Той беше доволен: стерилността бе безупречна, а скалпела прекара толкова точно, че под тръбите, върху сребристата околоплодна торбичка не остана дори драскотина. В нея нетърпеливо се извиваше розово телце.
— Сега, сега. — бодро го увери Етан.
Още едно движение на скалпела — и ето: той държи влажното розово новородено, напуснало своето първо жилище.
— Всмукател!
Асистентът подаде „крушата“ и Етан почисти слузта от устата и носа на новороденото преди то да успее да направи своето първо вдишване. Бебето трепна, пронизително изплака, след което примига и тихо загугука в ласкавите и надеждни ръце на Етан. Асистента докара „люлката“. След като постави момчето под топлата светлина, Етан прищипа и преряза пъпната връв.
— Е, момче, вече си самостоятелен! — каза той.
Към маточния репликатор, който девет месеца надеждно пазеше и хранеше плода, незабавно се спусна техник. Многобройните индикатори, мигащи на повърхността на машината, изгаснаха и техника започна да я измъква от редицата подобни апарати, за да я отнесе долу за стерилизация и препрограмиране.
Етан се обърна към бащата на детето.
— Отлично тегло, отличен цвят, отлични рефлекси! Аз бих поставил на вашия син оценка пет плюс.
Мъжът широко се усмихна, пое дълбоко дъх и се разсмя, неловко изтривайки сълзата, блеснала в крайчеца на окото му.
— Това е чудо, доктор Еркхарт!
Етан се усмихна.
— Това е чудо, което при нас в Севарин се случва всеки ден.
— Нима това никога не ви омръзва?
Етан още веднъж погледна малкото същество, свиващо юмручета и махащо с крачета в люлката си.
— Не. Никога…
Етан се притесняваше за ембрион СДБ-9. Крачейки по тихите чисти коридори на районния Репродукционен Център на Севарин, той ускори ход. Специално беше пристигнал по-рано, преди началото на смяната, за да извърши израждането. Последния половин час на нощната смяна винаги беше най-трескав — в бесен темп се въвеждаха в работата новопростигналите, трескаво се запълваха регистрационните журнали. На Етан вече не му се спеше, но преди да влезе в кабинета на началника на нощната смяна се спря при автомата за кафе и наля две чаши.
Джеорос приветливо му помаха с ръка и посегна за кафето.
— Благодаря. Как прекара ваканцията?
— Забележително. По-малкия ми брат измоли от частта си неделен отпуск и решихме за разнообразие да прескочим до вкъщи. Това е в Южната Провинция. Стареца се зарадва като малко дете! А братлето, между другото, са го повишили — сега той е първа флейта в полковия оркестър.
— Той какво, иска да остане след като отслужи двете си години ли?
— Изглежда, че да. В крайна сметка поне още за две години. Там той се занимава с музика, това наистина му е интересно, а и значителната добавка към соцкредитите му също няма да му навреди.
— М-м-м. — съгласно промуча Джеорос. — Южната Провинция, казваш? А аз все се чудя защо не се отбиваш да ни видиш…
— Единствената ми възможност да си почина на спокойствие е когато съм извън града. — уклончиво отговори Етан и започна да разглежда датчиците. Началника на нощната смяна потъна в размишления, посръбвайки от кафето си и поглеждайки над чашката към колегата си. Надвисна неловко мълчание, когато общите теми за разговор се изчерпаха.
На екраните постъпваше информация за първия блок репликатори. Етан превключи датчиците на шестнайсети блок, където се намираше ембриона СДБ-9.
— По дяволите! — изруга той и тежко въздъхна. — Точно от това се боях…
— М-да… — съчувствено проточи Джеорос. — Абсолютно нежизненоспособен, няма какво да се спори. Миналата нощ извърших акустично сканиране — само купчина клетки и нищо повече.