Приближавайки се към вратата, той се натъкна на електромобила на Янос, зарязан небрежно между контейнерите за боклук. Колкото и да се възхищаваше Етан на това великолепно равнодушие, с което неговия брат-идеалист се отнасяше към материалните блага, той не би възразявал, ако Янос се научеше да пази вещите си, но за това можеше само да се мечтае.
Янос беше син на семейния партньор на бащата на Етан. Бащите им отглеждаха синовете си заедно, заедно се занимаваха и с бизнеса си — експериментална и извънредно печеливша рибна ферма в Южната Провинция. Всички съдби в това семейство отдавна се бяха слели неразделимо в една безупречна сплав, без да се прави разлика между братя, били те родни или млечни. Етан, по-големия брат, ерудит, събирателна точка за честолюбивите бащини надежди; Стив и Станислав, появили се на бял свят с една седмица разлика, от същата култура, от която произхождаше и партньора на баща им; Янос, остроумен и жизнен, като живак; малкия Брет, роден музикант… Семейството на Етан. Беше му до болка мъчно за тях; в армията, по време на обучението си, и даже в Севарин, на своята нова длъжност, която беше твърде добра, за да се откаже от нея.
Когато Янос го последва в Севарин, сменяйки с възторг фермерския живот с градския, Етан беше много доволен. Нищо, че това пречеше на първите му стъпки в новото общество. Независимо от успешната си кариера, Етан беше много срамежлив и тайно презирайки ергенските купони, се зарадва на възможността да се отърве от тях. Двамата с Янос отново се върнаха към онази сексуална близост, която напомняше и на двамата за безгрижните години на детството. И сега Етан искаше да се обгърне с този покой, за да забрави за страха, който се опита да скрие от Деброучес зад маската на иронията.
В къщата беше тъмно и непривично тихо. Етан бързо обиколи стаите, надникна в гаража…
Скутерътът му беше изчезнал! Машината, изработена по специална поръчка само преди две седмици, купена с първите спестявания, които дълго и старателно отделяше от заплатата си. Вътрешно той изруга, но изведнъж си спомни, че смяташе да даде на Янос да изпробва машината, когато попремине очарованието от новата придобивка. Имаха твърде малко време, за да се карат за дреболии…
Етан се върна в къщата с намерението да си легне и да се наспи както трябва. Но не, имаше твърде малко време! Той провери ком-пулта. Никакви съобщения. Е, разбира се, нали Янос смяташе да се прибере преди него, това си го спомняше добре. Той опита да се свърже с ком-пулта на скутера. Нямаше отговор. Като помисли малко, Етан се усмихна, влезе в градската мрежа и набра кода. Маякът беше едно от малките удобства на този модел-лукс, а ето и самата машина, паркирана само на два километра от къщата, в Парка на Основателите. Значи, Янос се забавлява наблизо? Добре, да вървят по дяволите всички домашни навици! Днес Етан ще се присъедини към брат си, без да каже и дума за скутера и ще го срази със своето великодушие…
Нощният вятър си играеше с тъмните му коси и го ободряваше с прохладата си; Етан се приближаваше на тресящият се електромобил към Парка на Основателите. Внезапен ужас прониза сърцето му — той видя жълтите мигащи лампи на аварийните коли. О не, Бог-Отец, само не това! Ако „Бърза Помощ“ се е оказала до Янос, защо трябва да мисли, че между тях непременно има някаква връзка…
Така. Това не е „Бърза Помощ“, не е и градския патрул, а само два гаражни теглича. Етан малко се поотпусна. Но какво зяпа толкова очаровано тази тълпа? Той спря до група шумолящи дъбове и се вгледа в гъстата корона, накъдето бяха обърнати погледите на зяпачите и белите лъчи на прожекторите.
Там, отгоре, се перчеше неговият скутер, паркиран на върха на двайсетметровия дъб.
Не! Разбит във върха на този проклет дъб! Стабилизаторите са потрошени на парчета, неприбраните крила са изкривени, вратите висят над земята, откривайки зеещата вътрешност, и… Етан едва не получи удар, когато видя спасителните ремъци, отпуснати под кабината. Налетя нов порив на вятъра, клоните зловещо заскърцаха и тълпата благоразумно отстъпи назад. Етан се втурна да оглежда кабината. Нямаше дори капка кръв…
— Ей, господине, по-добре се отдръпнете!
— Там е моят скутер. — каза Етан. — На онова проклето дърво!
Той сам не разпозна гласа си. Откъсвайки с огромни усилия очи от немислимото зрелище, той се хвърли към работника от гаража и го сграбчи за куртката.
— Момчето, шофьора на скутера — къде е?
— Шофьора? Ами вече няколко часа, откакто го откараха.