— Откъде взе пари? — попита той, докато затваряше входната врата, мимоходом поглеждайки към часовника в антрето. Работния ден започваше след три часа.
— Не се вълнувай. — каза Янос, сритвайки обувките си под дивана, и насочвайки се към кухнята, добави: — Този път не от твоя джоб.
— Тогава от чий? Надявам се, че не си взел назаем от Ник? — не се отказваше Етан, следвайки го по петите.
— Ама че го каза! Разбира се, не. Той самия е затънал до уши в дългове. — Янос извади от шкафа бутилка бира, прехапа със зъби замразителя и с наслаждение отпи. — Няма грешка за оправяне на главата! Искаш ли? — с хитра усмивчица попита той, безсрамно провокирайки Етан да му изнесе дълга лекция против алкохола. И отново не позна…
— Да. — каза Етан.
Янос изумено вдигна вежди и му подаде бирата. С бутилката в ръка Етан се строполи на стола.
— И така, глобите, Янос.
Янос с копнеж погледна към вратата, явно мечтаейки да е някъде другаде.
— Отчислиха ги от соцкредитите ми, много ясно…
— О, Боже! — простена Етан. — Откакто се върна от армията, пропадаш все по-надолу и все по-надолу… Другите на твоята възраст вече имат достатъчно кредити за статус на партньор, даже без допълнителни заработки.
Той преодоля желанието си да хване Янос за врата и да блъсне главата му в стената само защото нежеланието да стане се оказа по-силно.
— Как бих могъл да ти поверя дете, ако смяташ да продължаваш в същия дух?
— Дявол да го вземе, Етан, а моли ли те някой? Нямам никакво време да се занимавам с тези фабрики за лайна. Заради тях може направо да се загробиш. Не, не и ти, разбира се. Ти си мислиш, че си готов за родител, не аз. В този Център съвсем си се побъркал. А преди беше толкова весело с теб!
Осъзнавайки, че невижданото досега търпение на Етан може все пак да се взриви, Янос забърза към банята.
— Репродукционните Центрове са сърцето на Атон — с горчивина отбеляза Етан. — Цялото ни бъдеще. Но ти не се вълнуваш за Атон, нали? Ти не се вълнуваш за нищо, освен за собствената си персона!
— Ъ-ъ…
Съдейки по мимолетната усмивка, преминала по устните на Янос, той искаше да успокои гнева на брат си с някаква игрива шегичка, но, поглеждайки към мрачното му лице, бързо премисли.
Внезапно Етан разбра, че му стига толкова. Пръстите му безсилно се разтвориха, празната бутилка падна на пода и се търколи с леко подрънкване. Той тъжно се усмихна.
— Можеш да вземеш скутера ми, когато замина.
Янос се вцепени, побелявайки като платно.
— Да си заминеш?! Етан, не исках…
— А, не. Не това исках да кажа. Ти нямаш нищо общо. Просто забравих, че не успях да те предупредя — Съвета на Населението спешно ме изпраща на една секретна командировка. На Архипелага Джексън. Няма да ме има най-малко една година.
— В такъв случай кой от нас не се интересува от нищо? — сърдито попита Янос. — Изчезваш за цяла година и само ми помахваш с ръка? Ами аз? Как ще живея сам, докато ти си на… — Той помълча и изведнъж извика: — Етан! Та Архипелага Джексън е планета?! Друга планета? И там има от онези… онези?…
Етан кимна.
— Заминавам след четири, не, след три дена с пощенския кораб. Оставям ти всичките си вещи. Кой знае какво може да се случи там с мен…
От миловидното лице на Янос се изпариха и последните остатъци на пиянска безгрижност.
— Ще отида да се приведа в ред. — тихо каза той.
Най-накрая успокоен, Етан подремна на стола, докато Янос не излезе от банята.
ГЛАВА 3
Станция Клайн… Основана преди триста години, тя поразяваше въображението с гигантските си размери и сложността на конструкцията си. Станция Клайн заемаше област, през която минаваха шест оживени междугалактически трасета, на разумна дистанция едно от друго. Най-близката мъртва звезда нямаше планети и станция Клайн самотно се въртеше на стационарна орбита около угасналото светило.
Когато Атон още се заселваше, станцията вече имаше богата история. Именно станция Клайн послужи като стартова площадка за благородния експеримент на Отците-Основатели. Лоша крепост, но отлично място за бизнес, тя преминаваше от ръка в ръка, колкото пъти на някой от съседите му дотрябваше аванпост на своите граници, без да говорим за неизчерпаемия източник на бързи пари. В момента й се удаваше да поддържа в несигурно равновесие политическата си независимост, най-вече благодарение на силно развитата система за подкуп на външните врагове, а така също на упоритостта, огромния делови опит и вътрешната сплотеност на станционерите. Сто хиляди човека живееха из обърканите й разклонения, а в пиковите периоди това число се увеличаваше около шест пъти заради транзитните пътници.