Етан подтиснато кимна. Дванайсет тунела, а той трябваше да се натресе точно на този…
Ели въздъхна.
— Вярвам ви. — повтори тя и замълча замислено. — Смятам, че трябва да наемете добър гид от местните. Станция Клайн се ползва с добра репутация сред пътешествениците — ние тук винаги сме готови да помогнем. Без дружелюбие няма бизнес. А аз съм много дружелюбен туземец.
Етан поклати глава с измъчена усмивка.
Тя сви рамене.
— Добре, когато се съвземете след „културния“ шок, сама ще ви намеря. За дълго ли сте тук? — тя извади от джоба си някакъв малък предмет. — Ето. Това е холокристал. Дават такъв на всички пътници, които слизат от обикновените кораби. Вземете го, на мен не ми трябва.
Във въздуха се появи разноцветна схема.
— Ние се намираме тук. А вие трябва да стигнете тук — в Транзитната Зона. Там има автостоянки, ще имате и прекрасната възможност да наемете стая или разкошен апартамент, макар че едва ли смятате да харчите много… Значи, ще идете до тази секция, после по тунела и така до второто отклонение. Знаете ли как да ползвате това нещо? Е, желая ви късмет! — Тя пусна кристала в ръката на Етан и усмихвайки се за последно, се скри в друг тунел.
Етан взе оскъдния си багаж и след като се полута малко, сравнително бързо стигна до посоченото място. По пътя си той срещна много жени. От тях гъмжеше по коридорите, стоянките, тротоарите, асансьорните шахти и магазините. В ръцете на една Етан забеляза безпомощно бебе и с труд подтисна героичния си порив да грабне бебето и го отнесе със себе си. Едва ли ще успее да изпълни заданието си с бебе в ръце, а и освен това, всичките не можеш да спасиш… По-късно, докато се промъкваше между смеещите се деца, които изскочиха на пътя му и като стадо врабци изпърхаха към асансьорната шахта, му дойде на ум, че това бебе би могло да е от женски пол. Това малко успокои съвестта му.
Етан си избра стая, съобразявайки се с цената, след кратко телесъвещание с управителя на хотела, обществената компютърна система на станция Клайн и управителя на транзитния отдел. А за да определи обменния курс на атонските фунтове, му се наложи да се запознае с пет чиновника с нарастващи рангове. Впрочем, те се отнесоха с него напълно милостиво, намирайки печеливш способ за прехвърлянето на фунтовете му през две валути, за които той никога не беше чувал, в максимално количество бетански долари — една от най-твърдите валути, охотно приемана навсякъде. Но в крайна сметка доларите все пак се оказаха много по-малко, отколкото бяха фунтовете и се наложи да се откаже от предложения суперлукс в полза на икономична класа.
Малката стаичка приличаше по-скоро на килер. Но и тук можеше да се наспи — в края на краищата, каква е разликата… Само че сега не му се спеше. Натискайки бутона, той напълни матрака с въздух, излегна се и започна да прехвърля наум получените инструкции…
На заключителното заседание на Съвета беше решено да не изпращат Етан да връща пратката на Архипелага Джексън: щеше да струва много пари, а вероятността за възмездяване на загубите им изглеждаше доста съмнителна. Затова, след дълги дебати, Етан беше упълномощен с правото на самостоятелен избор на друг изпълнител, като изхожда от последните данни, които ще получи на станция Клайн.
После — цял куп попътни наставления. Постарай се да бъдеш икономичен. Да купиш само първокласна стока. Можеш да отпътуваш толкова надалеч, колкото се наложи. Не харчи пари за неоправдани пътувания. Да избягваш ненужни контакти с галактическите жители, да не им разказваш нищо излишно за Атон. Да просвещаваш галактическите жители, да вербуваш емигранти, да им разкажеш всичко за чудесния живот на Атон. Да не предизвикваш критични ситуации. Да не им позволяваш да издевателстват над теб. Да се оглеждаш за допълнителни възможности за бизнес. Помни: използването на държавните фондове за лични цели се счита за кражба, и като такова се наказва от закона…
За щастие, след заседанието председателя поговори с Етан насаме.
— Това ли е всичко, което ти наприказваха? — кимна той към листчетата със записки, които Етан разсеяно прехвърляше. — Я ги дай тук. Главната ти задача е да закупиш културите и да се върнеш вкъщи. — добави той, хвърляйки хартийките в сейфа. — Всичко останало са пълни глупости!
Припомняйки си този епизод, Етан се ободри. Усмихвайки се, той се надигна, подхвърли кристала във въздуха, хвана го, пъхна го в джоба си и излезе да се поразходи.
Зоната на транзитните хотели най-накрая разкри пред Етан станцията в пълния й блясък. За това трябваше само да се повозиш на автомобил до най-разкошния пътнически док, да се върнеш назад, а после още веднъж да минеш по този маршрут пеша. От двете страни, през огромни илюминатори, на фона на бездънната дълбина на космоса, се виждаха многочислените разклонения на станцията, облени от весела светлина; проблясваха, въртейки се бавно, дисковете на най-старите секции — гравитацията в тях се създаваше по примитивен начин, за сметка на центробежния ефект. Те не бяха изоставени — тук никъде не оставяха нещо да запустее. От време на време някои се използваха, а други бяха частично демонтирани, използвайки ги като материал за нови конструкции.