Пренебрегвайки чувството за неловкост — сега не беше време да се поддава на комплекси — той влезе в помещението. Не, това не беше просто стая за отдих. Съдейки по миризмата на алкохол, работния ден на присъстващите вече беше завършил. Явно това беше заведение — някакъв бар или клуб, макар че никак не приличаше на атонските. Етан тъжно се запита дали ще може да си поръча тук ангинарова бира. Едва ли, бирата на станцията най-вероятно се правеше от водорасли… Той подтисна пристъпа на носталгия, облиза устни и смело закрачи към групата залепени за плота мъже. Обитателите на Клайн явно виждаха у пътниците далеч по-необикновени дрехи, отколкото неговите прости атонски риза, сако и панталони, но за миг Етан съжали, че не е облечен с белия халат, който носеше в центъра, толкова чист и свеж след пране — дреха, която винаги го изпълваше с увереност.
— Здравейте! — вежливо започна Етан. — Аз представлявам бюрото по емиграция и натурализация на планетата Атон. Ако ми позволите, ще ви разкажа за възможностите за усвояване на новите земи, които все още имаме…
Внезапно настъпилата тишина беше прекъсната от як работник в зелен комбинезон.
— Ти си от Атон? От планетата на педалите? Наистина ли?
— Не може да бъде. — отбеляза друг, облечен в синьо. — Онези пичове не си показват носа от своята кална топка.
Трети, в жълто, каза нещо крайно непристойно.
Етан събра смелост и стоически продължи:
— Уверявам ви, говоря напълно сериозно. Казвам се Етан Еркхарт; аз съм доктор по репродуктивна медицина. Отскоро при нас силно се снижи нивото на раждаемостта, и…
— Как няма да се снижи! — басово се разсмя Зеления. — Ела, приятел, да ти обясня каква е работата!
Типа в жълто, около когото алкохолните пари само дето не горяха, отново измърмори някаква гадна пошлост. Зеления прихна и фамилиарно потупа Етан по корема.
— Не си попаднал, където трябва, атонецо. Пола сменят най-добре на Бета. След операцията мини пак оттук.
Жълтия повтори фразата си. Етан се обърна към него, скривайки гнева и объркването си зад маската на строга официалност.
— Господине, боя се, че обидно повърхностно и превзето съдите за моята планета. Интимните отношения са нещо твърде лично, този въпрос всеки го решава сам за себе си. Освен това при нас има комуни, членовете на които, строги последователи на Отците-Основатели, са дали обет за въздържание. Това са много уважавани хора.
— Пфу? — възмути се Зеления. — Та така е още по-гадно!
Неговите събутилници се разсмяха.
Етан почувства, че се изчервява.
— Извинете. Само минавах оттук. Просто това беше единственото място на станция Клайн, където не видях жени, и затова си помислих, че между нас е възможен разумен диалог. Това наистина е сериозна…
Тук жълтия изригна в цял потоп от вулгарности.
Това вече беше прекалено. Етан се обърна и с размах удари пияницата по лицето. И замря ужасено, изплашен от собствения си порив. Такова поведение е недостойно за посланик, той трябва незабавно да се извини…
— Значи не си видял жени?! — заръмжа Жълтия, вдигайки се на крака; пиянските му очи горяха яростно. — Значи затова се напъха тук, сводник проклет?! Сега ще ти покажа…
Зад гърба на Етан се приближиха още двама, същински горили. Етан затрепери, борейки се с отчаяното желание да ги разблъска и да се втурне навън. Трябва да запази спокойствие, тогава ще…
— Зарежето го, момчета. — засуети се Зеления. — Той сигурно е просто транзитник…
От първия удар Етан се сгъна на две; въздухът със свистене се измъкна през стиснатите му зъби. Двамата го хванаха и го накараха да се изправи.
— …какво правим с такива типове, — тряс! — които се пъхат тук!
Етан почувства, че в него не беше останал въздух за извинения. Оставяше само да се надява, че речта на Жълтия няма да се окаже твърде дълга. Само че онзи продължаваше, подкрепяйки всяка дума с удар:
— …гад! животно! душиш наоколо, мръсник!…
Внезапно в неговото ръмжене се вклини висок насмешлив глас:
— Не се ли боите от последствията, момчета? Ами ако избяга и после се върне с приятелите си? Те може да се окажат шест пъти повече от вас!
Етан рязко се огледа: това беше онази същата жена от флота на дендарийските наемници, командир Куин. Тя твърдо се поклащаше на пети, предизвикателно вирнала глава.
Зеления изруга през зъби. Жълтия — с пълен глас.
— Стига, Зед. — каза Зеления и без да откъсва поглед от лицето на жената, хвана приятеля си за лакътя. — Хайде, стига му толкова.
Но той отблъсна ръката му.
— А този мръсен бозайник какъв ти се пада, кукличке? — поинтересува се той.
Жената се усмихна с едното крайче на възхитителните си устни; работника със синия комбинезон се втренчи в нея като омагьосан.