— Е, да допуснем, че съм му военен съветник. — отговори тя.
— Любовницата на педал, — заяви Жълтия — е по-гадно нещо и от самия педал! — Своята теза той подкрепи с поток вулгарни псувни.
— Зед, — промърмори синия комбинезон, — млъкни. Тя не е техник, тя е военен. Боен ветеран — не виждаш ли значките?…
Из цялата стая настъпи раздвижване; няколко от страничните наблюдатели предпазливо се заизнизваха към вратата.
— Ох, как не обичам пияниците, — гледайки неопределено нагоре, проточи тя. — А пък агресивните пияници направо не мога да ги понасям!
Жълтия тръгна към нея, изригвайки несвързани псувни. Ели спокойно чакаше дотогава, докато той не пресече някаква невидима граница. Изведнъж се чу жужене и проблесна синя светкавица. Когато парализаторът след салто в ръката й изчезна безшумно в кобура, Етан разбра, че командир Куин специално е изчаквала, когато Жълтия ще се приближи на необходимото разстояние: никой друг не беше засегнат от заряда.
— Подремни малко! — тя въздъхна и хвърли поглед към двамата, които все още държаха Етан, след което кимна към грубияна, проснат безчувствен на пода: — Това ваш приятел ли е? Съветвам ви да сте по-придирчиви: с такива приятели може да свършите лошо.
Етан беше незабавно пуснат. Колената му се подкосиха и той се хвана за корема, в който пулсираше неистова болка. Ели му помогна да стане.
— Напред, пилигриме. Разрешете да ви изпратя до вашето пристанище…
— Не казах каквото трябваше. — размишляваше на глас Етан. — Трябваше да кажа „Ще отговаряш за думите си!“ Така трябваше, или…
Командир Куин иронично изкриви уста. Но защо, с досада си помисли Етан, атонците тук са обект на присмех — в най-добрия случай, а в най-лошия от тях бягат, като от прокажени? Внезапно нов пристъп на ужас го изкара от равновесието, придобито с труд не без помощта на командира от дендарийските наемници.
— О, Бог-Отец! Това какво е, полиция ли? — срещу тях по коридора вървяха двама мъже. Те носеха тъмнозелена униформа с небесносини нашивки, а на пояса им заплашително висяха някакви предмети.
Етан почувства, че съвестта му го пробожда.
— Може би трябва да се предам, нали? Аз наистина оскърбих онзи човек…
На устните на Куин отново заигра насмешка.
— Е, ако развъждате под ноктите си нова порода бактерии… Това са момчетата от биоконтрола — Екологическа полиция. Те вземат страха на цялата станция. — Забавяйки крачка, тя размени вежливи кимвания с мъжете, минаващи покрай тях, и със зловещ шепот добави: — Отряда за принудително измиване на ръцете. По-добре не се замесвайте с тях. Те имат неограничени пълномощия да проследяват и арестуват, а после да осъждат на принудителна дезинфекция без право на помилване.
— Предполагам, че екологията на станциите е далеч по-уязвима, отколкото на планетите? — попита Етан.
— Да, това е все едно да балансираш на косъм между лед и пламък. — съгласи се тя. — Някои си имат религиозни култове, а ние си имаме култ към безопасността. Между другото, ако някъде, освен по доковете, видите петно от измръзване, съобщете им за това незабавно.
Те се върнаха в Транзитната Зона. Жената продължаваше насмешливо да се усмихва, но погледът й беше твърде проницателен, от което на Етан му ставаше неловко.
— Надявам се, че този малък инцидент не ви е настроил против всички станционери? — каза тя. — Какво ще кажете, ако за компенсация на лошите маниери на моите съграждани ви поканя на вечеря?
Ами ако всичко това е предварително замислено, за да го хванат неподготвен, самотен и безпомощен?…
— Аз… не мислете, че не съм ви благодарен… — с чезнещ глас избърбори той, — но мен… ъ-ъ… боли ме корема…
Това поне беше чиста истина. Той още веднъж благодари на командир Куин и се втурна в асансьорната шахта, мечтаейки час по-скоро да се върне в стаята си. За довиждане той все пак успя да изобрази някакво жалко подобие на усмивка.
Излизайки от шахтата, Етан се оказа на булеварда и веднага се пъхна зад някаква абстрактна скулптура, оградена с храсти. Той чакаше, наблюдавайки пътя през листата, докато не се убеди, че Ели не го преследва. Най-накрая, успокоен, той се отпусна на близката пейка. Опасността премина…
Надигайки се, Етан дълбоко въздъхна и бавно пое нагоре по булеварда. Тясната стая в хотела сега му изглеждаше даже много уютна. Ще си поръча нещо леко по интеркома, ще вземе душ — и в леглото. Повече никакви авантюри. Утре трябва да пристъпи към работата си. Да събере всички данни, да избере доставчик, да излети с първия подходящ рейс…