— Терънс Си ли ти определи среща?
Етан в недоумение замига. Срещал ли се е той с Терънси? Единствения Терънси, който познаваше, работеше като медицински техник в Репродукционния Център.
— Ама него не са го изпращали тук. — обясни той.
— Кой не го е изпращал? — рязко попита полковника, превръщайки се целия в слух.
— Съвета.
— По дяволите! — занервничи капитана. — Нима си е намерил ново убежище веднага след провала на Архипелага Джексън? Но той нямаше нито време, нито пари за това! Аз предвидих всяка…
Главният вдигна ръка, изисквайки тишина, и отново пристъпи към Етан:
— И така, Терънс Си. Разкажи ми всичко, което знаеш за него.
Етан безпрекословно се подчини, но само след няколко минути беше прекъснат от сърдит крясък:
— Стига!
— Май не сме прибрали когото трябва… — унило отбеляза капитана. Полковникът му хвърли гневен поглед и той припряно предложи: — Опитайте друга тема. Питайте го за културите…
Полковникът си пое дълбоко дъх:
— Човешките яйцеклетъчни култури, доставени на Атон от Лабораторията Бхарапутра. Какво направихте с тях?
Етан започна да описва в подробности този злополучен ден. За негово огромно огорчение, това изобщо не се хареса на събеседниците му. А той толкова искаше да ги развесели…
— Пак някаква глупост! — констатира капитанът. — Що за безсмислици ръси този?
— Може би се съпротивлява? — досети се изведнъж полковника. — Увеличи дозата.
— Опасно е, ако още смятате да го пуснете с дупка в паметта. И без това ни остана съвсем малко време. По план отдавна трябваше да сме приключили с това.
— Планът вероятно ще се наложи да се промени. Ако товарът е доставен на Атон и вече е разпределен, не ни остава друг изход освен военно нахлуване. И трябва да го започнем не по-късно от седем месеца, иначе вместо избирателна бомбардировка на Репродукционните Центрове ще се наложи да изпепелим цялата проклета планета.
— Не е голяма беда. — сви рамене капитана.
— Големи загуби. И ще е много трудно да избегнем гласността.
— Няма останали живи — няма и свидетели!
— Даже при масово унищожение винаги остава някой жив. Пък макар и сред победителите…
В очите на полковника се появи някакъв странен блясък и капитана незабавно млъкна.
— Сложи му още! — заповяда полковника.
В ръката на Етан отново се мушна игла. Методично и без паузи му задаваха подробни въпроси за товара, за заданието, за началниците му, за местоработата му и за близкото му обкръжение. Етан бърбореше без умора. Стаята ту се увеличаваше, ту се смаляваше; той имаше усещането, че са го обърнали наопаки, за да може целия свят да се полюбува на вътрешностите му, а очите му са се измъкнали от орбитите си и сега се гледат едно друго.
— О, колко ви обичам всичките! — проникновено заяви Етан, когато в разговора настъпи кратка пауза, и от изблика на чувства повърна на пода пред себе си.
Дойде в съзнание от водата, която се изливаше на главата му.
Сега вече в действие влезе нов препарат, който сякаш оголи всички нервни окончания на Етан. Към тялото му, на местата с най-голяма чувствителност, прикрепиха контакти които не оставяха следи, но причиняваха адски болки. Той разказа всичко което знаеше, абсолютно всичко, и охотно би издал всяка държавна тайна, ако знаеше какво всъщност им трябва. Накрая всичко потъна в пристъп на диви конвулсии. Сърцето му отчаяно заби и започна да спира. Етан загуби съзнание. Едва тогава те прекратиха изтезанията.
Етан омекна на стола, дишайки бързо и не сваляйки огромните си невиждащи очи от своите мъчители.
Главният с отвращение го погледна.
— Дяволска работа, Рау! Напразно загубихме толкова време. Товарът, който са получили на Атон, явно не е този, който е изпратен от Лабораторията на Бхарапутра. Изглежда, че Терънс Си го е подменил някъде. Върви сега и търси това съкровище из цялата галактика, ако си нямаш друга работа!…
Капитана изпъшка.
— На Архипелага Джексън всичко беше почти в ръцете ни. Но не! И все пак, трябва да е на Атон. Ние всички се съгласихме за Атон.
— Нима някакъв сложен троен план… — полковника уморено разтри врата си; от момента, в който Етан го видя за пръв път, той беше много по-отпаднал. — Покойният доктор Джахар добре е поработил. Терънс Си оправда почти всичките му надежди. Само с лоялността му нещо не се получи както трябва… А от този повече нищо няма да можем да измъкнем. Сигурен ли си, че тази точка на микросхемата не е била просто мръсотия?
Капитана оскърбено вдигна вежди и така отвратено погледна Етан, като че ли той беше парче глина, полепнало по подметките на обувките му.