Етан безсилно изпълзя на моста. Крака във високи ботуши се повдигнаха на пръсти: наведена над заграждението, Куин гледаше надолу.
— Така, така. — каза тя, смучейки кървящият си палец. — Лошо, много лошо. Никога досега не съм убивала човек случайно. Много непрофесионално.
— Пак вие… — изхриптя Етан.
— Какво съвпадение! — ухили се тя с котешка усмивка.
Размазаното на пода тяло потръпна. С труд обръщайки глава, Етан погледна неуспелия си убиец.
— Аз съм доктор. Може би трябва да се спуснем и…
— Боя се, че е твърде късно. — каза Куин. — Но аз не смятам да проливам горчиви сълзи за този мръсник. Днес той едва не ви уби, а преди пет месеца в Архипелага Джексън той очисти единайсет души — само за да запази една тайна, която аз се опитвам да разкрия.
Етан полека възвръщаше способността си да мисли логично.
— Но ако хората ги убиват само защото знаят тази тайна, не ви ли се струва, че ще е по-разумно да не се опитвате да я разкривате? И коя сте вие всъщност? Защо ме преследвате?
— Формално не преследвам вас. Аз следя гем-полковник Луис Милисор, капитан Рау и двамата им главорези. Ъ-ъ… вече един. Милисор се заинтересува от вас — следователно, аз също се заинтересувах от вас. К.Н.И. — Куин Надушва Интересното.
— Защо? — едва чуто прошепна той.
Тя сви рамене.
— Ако бях пристигнала на Архипелага Джексън малко по-рано, бих могла да отговоря на въпроса ви… Що се касае до останалото, то да, аз наистина съм командир Куин, служа във флотата на дендарийските наемници и не съм ви излъгала за нищо, освен че съм в домашен отпуск. Адмирал Нейсмит ни позволява малко да разнообразяваме службата си.
Тя клекна до Етан, измери пулса, прегледа очите му и провери рефлексите.
— Е, докторе, — заключи Ели, — вие сте страшен като смъртта.
— И всичко заради вас! Те откриха вашето следящо устройство. Решиха, че шпионина съм аз, а не вие, разпитваха ме… — Етан се тресеше неудържимо.
Устните й сурово се свиха за момент.
— Знам. Извинете… Но, струва ми се, забелязахте: току-що ви спасих живота. Засега.
— Засега?
— След това, — тя кимна към Окита, — гем-полковник Милисор отново ще загори от желание да пообщува с вас.
— Ще се обърна за помощ към властите…
— Е, хм… Надявам се, че първо ще обмислите това много внимателно. Първо, боя се, че властите няма да са в състояние да ви осигурят необходимата степен на безопасност. Второ, това ще ме изкара на светло. Предполагам, че досега Милисор не е и подозирал за моето съществуване. А понеже на Клайн имам твърде много приятели и роднини, бих предпочела всичко да си остане както досега, а Милисор и Рау да останат в неведение. Разбирате ли за какво ви говоря?
Етан почувства че трябва да възрази, но беше твърде слаб и измъчен. А освен това те още не са слезли от моста… Пред очите на Етан всичко заплува. Ами ако тя реши да го изпрати след Окита?…
— Аха. — измърмори той. — И какво… какво смятате да правите с мен?
Тя опря ръце на кръста и замислено смръщи чело, гледайки го отгоре надолу.
— Още не съм решила. Не зная какво сте — коз или жокер. Изглежда, че засега е най-добре да ви държа в ръкава си. Докато не се изясни как е най-добре да ви въведем в играта. С ваше позволение, разбира се. — припряно добави тя.
— Стръв… — мрачно прокоментира Етан.
Тя насмешливо вдигна вежди.
— Може би. Ако имате по-интересно предложение, готова съм да го обсъдим.
Етан поклати глава, от което болката мигновено се разпространи из целия му череп, а пред очите му се завъртяха на всички страни огнени шестоъгълници. В крайна сметка тя, както се изясни, не е заедно с неговите неотдавнашни похитители. Врагът на моя враг е мой съюзник?…
Куин помогна на Етан да се изправи на крака, прехвърли ръката му през рамото си и те бавно започнаха да слизат към дока. Едва сега Етан забеляза, че Ели е с няколко сантиметра по-ниска от него. Но ако се наложи да се бие с нея, едва ли щеше да излезе от боя като победител…
Долу, останал без опора, той отново се отпусна на пода, безсмислено гледайки право пред себе си. А Куин се наведе над тялото на Окита, опитвайки се да напипа пулса му.
— Безнадеждна работа. Счупил си е шията. — Ели въздъхна и премести погледа си към Етан, явно извършвайки наум някакви сложни изчисления.
— Бихме могли просто да го оставим тук. — продължи Куин. — Но повече би ми харесало да устроим на гем-полковник Милисор малка мистификация. Нека поразмисли малко, ще му е от полза. Омръзна ми да стоя в глуха отбрана и да отговарям на действията на противника. Някога замисляли ли сте се колко е трудно да се отървеш от тяло на космическа станция? Обзалагам се, че Милисор се е замислял за това. Нали не ви притесняват труповете? Вие все пак сте медик.