Това приличаше на падане в облак…
— Покрия… — прошепна той. — Топло…
Тя се порови в джоба на куртката си.
— А това са бонбони, ето, вземете. По-добре е от нищо.
Измъчен от глад, Етан с мъртва хватка се вкопчи в пакетчето.
— А, да, още нещо. Канализацията тук не трябва да се използва: всичко се отбелязва на компютъра. Знам, че звучи ужасно, но ако ви се прииска да се облекчите, използвайте контейнера. — Тя помълча. — В края на краищата, не можете да отречете, че си го е заслужил.
— По-добре да умра! — неясно промърмори Етан, бързо унищожавайки бонбоните. — А-а… вие много ли ще се забавите?
— Най-малко един час. Надявам се, не повече от четири. Ако искате, засега може да поспите.
— Благодаря. — каза Етан, сепвайки се от моментната си дрямка.
— И така, — тя енергично потри ръце, — преминаваме към втория етап на търсенето на Ел-Екс-10 Терънс-Си.
— Какво, какво?
— Това беше кодовото наименование на проекта на Милисор. Съкратено — Терънс-Си. Може би част от генетичния материал, с който са работили, има земен произход2.
— Но Терънс Си е човек — сънено възрази Етан. — Те непрекъснато ме разпитваха дали съм пристигнал тук за да се срещна с него.
Ели за момент загуби дар слово.
— Нима?… Странно. Много странно. Никога не съм чувала за това.
Очите й заблестяха и след секунда вече я нямаше.
ГЛАВА 5
Етан се стресна и се събуди: нещо тежко падна върху корема му. Той рязко скочи и панически се озърна наоколо. Пред него стоеше командир Куин. В едната си ръка тя стискаше джобното си фенерче, а с другата барабанеше нетърпеливо по празния кобур на парализатора. На коленете си Етан напипа обемист пакет — пълен комплект униформено станционерско облекло, увито около съответстващия им чифт ботуши.
— Преобличайте се! — заповяда Куин. — И по-бързо. Изглежда, че намерих начин да се избавим от тялото, но трябва да побързаме, за да заварим необходимите ни хора.
Тя равнодушно му помогна да се справи с непознатата дреха и отново го накара да седне на платформата. След бързата рекогносцировка, проведена от командир Куин, те напуснаха залата така незабележимо както и проникнаха в нея, и заплуваха по коридорите на станцията.
Сега на Етан поне не му се струваше, че мозъка му плува в буркан със сироп. Предметите престанаха да се размиват и придобиха точни очертания. Светът отново стана цветен. Само че гаденето не преминаваше, периодически надигайки се по подобие на лунните приливи. Етан чувстваше острата недостатъчност от още няколко часа сън.
— Ще ни забележат. — каза той, когато платформата се вмъкна в коридор, по който сновяха хора.
— Не и в тези облекла. — Ели кимна към комбинезона. — Заедно с платформата те дават същия ефект като шапка-невидимка. Червеното е цвета на „Докове и шлюзове“ и най-многото, което могат да си помислят за нас е: ето още един товарач на своята платформа. Разбира се, само до тогава, докато не си отворите устата или докато не започнете да се държите като планетник.
Те доплуваха до голямо помещение, където в строги редове растяха хиляди моркови; брадатите корени плуваха във влажната мъгла, изпускан от хидропонния разпрашител, а пухкавите зелени връхчета блаженстваха под лъчите на светосимулаторите. Въздуха в помещението беше наситен с влага и аромата на някакви химикали.
Корема на Етан изкъркори. Куин, продължавайки да управлява платформата, се огледа.
— Струва ми се, че не трябваше да ям онези бонбони… — мрачно отбеляза Етан.
— За бога, само не тук! — замоли се тя. — Или използвайте…
Етан мъжествено преглътна.
— Не!
— Слушайте, а може би едно морковче ще успокои корема ви? — загрижено попита Куин и протягайки се, издърпа един от най-близката редица. — Ето, вземете.
Етан послушно взе мокрия морков и след като го огледа съмнително, го пусна в един от многобройните външни джобове на комбинезона.
— Благодаря. Може би по-късно.
Те се издигнаха над десетки редици, гъсто засадени с най-различни зеленчуци, и се насочиха към люк, който се намираше почти под тавана. „ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО!“ — гласеше светещия зелен надпис. Куин игнорира забраната с дързост, която се стори на Етан почти социално опасна. Той огледа вратата, която със съскане се затваряше след тях. „ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО!“ — беше повторено и от тази страна. Значи тук, на станция Клайн, също имаха свои нива на допуск…
Ели снижи платформата на следващото кръстовище, пред врата с надпис „АТМОСФЕРЕН КОНТРОЛ. ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО! САМО ЗА ПЕРСОНАЛА!“. По този признак Етан безпогрешно определи, че точно натам са се отправили.