— А сега, — каза командир Куин, ставайки от позата си „лотос“, — каквото и да стане, постарайте се да мълчите. Произношението ви веднага ще ни издаде. Или е по-добре да останете с Окита, докато не приключа тук?
Етан енергично замята глава, представяйки си как ще обяснява на някой случайно минаващ началник, че той въобще не е убиец, търсещ място да скрие трупа.
— Е, добре. Още един чифт ръце няма да ми е излишен. Но бъдете нащрек. Когато трябва да се действа, ще ви кажа.
Ели го преведе през пневматичните врати; платформата заплува след тях като куче на каишка.
В първия момент на Етан му се стори, че са попаднали в някакво подводно жилище. Той беше очарован. Прозрачни стени с височината на триетажна сграда удържаха чистата вода, пълна със зеленина и обляна от светлина. Милиони микроскопични сребърни мехурчета весело играеха между тънките стебла на подводните растения, ту замирайки за миг, ту подскачайки нагоре. Някаква амфибия с дължина поне половин метър, провирайки се през джунглите, доплува до кристалната стена и се втренчи в Етан с огромните си очи. Черна с напречни ивици, гладка и блестяща, сякаш току-що я бяха лакирали.
— Кислородно-въглеокисния обмен за станцията. — понижавайки глас, обясни командир Куин. — Тези водорасли са отгледани специално за производство на кислород и за поглъщане на въглеродния двуокис. Но при това те, разбира се, се размножават. Затова, за да не се източва водата и така да се каже, да се коси тревата, ние отглеждаме особена порода тритони, които вършат цялата мръсна работа. От това, разбира се, се получават твърде много тритони…
Техник в син комбинезон изключи монитора на контролния пулт и с недоволен вид се обърна към влезлите.
— Привет, Дейл! Забравил ли си ме? Ели Куин. Дом ми каза къде мога да те намеря.
Недоволната гримаса се смени с широка усмивка.
— А… Да, каза ми, че те е срещнал… — Техника се доближи до Ели с явното намерение да я прегърне, но в последния момент се смути и неловко стисна ръката й.
Веднага се завърза оживена беседа, по време на която Етан, след като не беше представен, се стараеше да не прави излишни движения, да не отваря уста и да не се държи като планетник. Първите две точки бяха доста лесни, но последната явно беше проблем: Етан нямаше представа кои именно действия са неподобаващи за жител на станцията. Накрая той неподвижно застина до ръба на платформата, опитвайки се изглежда като детайл от местния барок3.
Своя твърде подробен разказ за флотата на дендарийските наемници, сторил се на Етан твърде неуместно лирично отклонение, Куин завърши със следната фраза:
— И представи си, тези нещастници никога през живота си не са опитвали печени тритонови крачета!
На лицето на техника се отрази весело изумление.
— Нима?! Нима във вселената все още има хора, толкова ощетени от съдбата? И те никога не са яли тритонова крем-супа?
— Не. И тритон на шиш също! — с шеговит ужас продължаваше Куин. — И тритон с чипс!
— И тритон със сос прованс? — подхвана техника. — И рагу от тритон? И сос? И гуляш-пълзящ, и тритонова чорба?
— Те не са чували дори за пушени тритонови бутчета. — трагично добави Куин — А пък тритоновия хайвер е деликатес, който не са и сънували!
— А тритонови яйца?
— Тритонови яйца? — повтори Куин, вече истински озадачена.
— Последното изобретение. — обясни техника. — Накратко, свалят месото, смилат го, правят от него топчета и ги пекат.
— Уф-ф! — въздъхна наемничката. — Олекна ми. А пък аз си представих нещо съвсем неприлично.
И двамата се разсмяха. Етан отново преглътна и тайно се огледа, надявайки се да открие поне нещо, приличащо на писоар. Две хлъзгави черни твари доплуваха до стената и с изпъкнали очи се втренчиха в него.
— Знаеш ли, — след като се насмя, продължи Куин. — сетих си, че след като в тази смяна се занимаваш с улов, то може би ще ми отстъпиш малко тритончета. Ще ги замразя и ще ги взема с мен. Ако, разбира се, няма проблем с това.
— Та тук направо сме се зарили с тях. — изсумтя техникът. — Моля! Можеш да вземеш сто килограма, двеста, триста…
— Не, сто ще стигнат. Точно допустимия товар. Ще нагостя само командния състав, ще организирам банкет за избраници!
Дейл разбиращо се усмихна и я поведе нагоре по стълбите — там, където свършваше стъклената стена. Етан, подчинявайки се на жеста й, внимателно закрачи след нея. Платформата послушно заплава след Етан, завършвайки шествието.
Техникът ги доведе до малко мостче. Отдолу, поклащайки се с леки вълнички, шумеше водата; прохладния вятър освежи Етан и прочисти главата му, намалявайки болката. Той вървеше, държейки се здраво за парапета. Няколкото водовъртежа долу свидетелстваха за това, че някъде под изумрудено-зеления килим са скрити мощни помпи. Зад този воден басейн имаше друг, зад него — трети, а редицата продължаваше още по-надалеч.