„И защо ли упоритостта се счита за положителна черта?“ — мрачно помисли Етан. — „Просто глупост и инат…“ Той събра сили и каза това, което се надяваше някак да премълчи:
— Боя се, брат Хаас, че вече никъде я няма. Нашата култура СДБ беше последната действаща на Атон.
Хаас беше обезкуражен.
— Няма повече СДБ? А откъде сега ще взимаме лекари, медицински персонал и…
— Гените СДБ не са загубени. — прекъсна го Етан. — Навсякъде по планетата живеят хора, които носят в себе си тези гени и те ще ги предадат на синовете си.
— Но какво е станало с нея, с тази култура? Защо вече не работи? — не се отказваше Хаас. — Нали не са… не са я отровили и нещо от този род? Може би някакви вредители…
— Не, не! — възкликна Етан. О богове, от такива слухове можеше да възникне такъв скандал. — Всичко е съвършено естествено. Първата култура СДБ е доставена на Атон още от Отците-Основатели, когато планетата още се е заселвала. В момента тя е на почти двеста години. Два века безупречна служба. Тя е вече стара. Износила се е и е умряла. Настъпил е краят на жизненият й цикъл. Тя и така е прослужила двадесет години повече, отколкото ако се намираше в… о… — добре де, той е доктор, за него това не е ругатня, а само точен медицински термин, — …в жена!
Без да чака фермерът да намери ново възражение, той бързо продължи:
— Затова, брат Хаас, имам едно предложение към вас. Моят най-добър медтехник, великолепен, добросъвестен работник, е ДДИ-7. Севарин разполага в момента с отлична култура ДДИ-8 и тя е на ваше разположение. Аз самият не бих имал нищо против да имам син от ДДИ ако… — Етан се прекъсна за да не нагази в блатото на личните си проблеми и то пред клиент. — Мисля, че ще останете много доволен.
Наложи се да го уговаря дълго, но в крайна сметка брат Хаас все пак се отправи да дава нов образец в родителската палата — тази същата, в която беше влязъл преди месец с толкова много надежди. Най-накрая Етан успя да си поеме дъх. След заминаването на клиента го заболя глава и той започна да разтрива слепоочията си за да усмири болката, но вместо това изглежда я разнесе по целия череп. Още една логическа връзка…
Що се отнася до клетъчните култури, то всичките произлизаха от онези, началните, които бяха докарани на Атон от Отците-Основатели. В Репродукционните Центрове това не беше тайна за никого вече повече от две години — още малко и този факт ще получи широка гласност. СДБ не беше първата култура загинала в последно време. Шейсет процента от зародишите, развиващи се в меките, уютни гнезда на репликаторите, произлизаха само от осем култури. През следващата година, ако тайните му прогнози се оправдаят, положението ще стане още по-лошо. Колко ли време оставаше до момента когато повече нямаше да могат да обезпечават прираста или дори простото възпроизводство на населението? Етан застена, представяйки си как броди безработен по улиците — разбира се, ако преди това не го разкъсат на парченца бесните тълпи от нереализирани мечкоподобни бащи.
Но не, не трябва да се предава на унинието! Те непременно ще измислят нещо и всичко ще бъде наред. Всичко би трябвало да бъде наред…
Минаха вече три месеца откакто Етан се върна от отпуската си, но все по-често го преследваха неуспехи, придобиващи наистина зловеща регулярност. Още една клетъчна култура, ЛМС-10, се сгърчи и загина окончателно, а производителността на ЕЕХ-9 намаля наполовина. Нова загуба в близко бъдеще…
Надеждата за промяна възникна неочаквано, а неин предвестник беше звънът на ком-пулта.
— Етан? — гласът на Деброучес звънеше от вълнение, на лицето му се четеше скрито ликуване, ъгълчетата на устните му, оградени от черна редееща брада и пищни мустаци, лукаво потрепваха. Това изражение нямаше нищо общо с онази унила физиономия, която през последната половин година заплашваше да срасне с лицето му. Заинтригувания Етан остави микровпръсквателя на лабораторната маса и се приближи към екрана.
— Да, сър?
— Бих желал незабавно да се явите в кабинета ми.
— Но аз тъкмо започвах оплождането на…
— Значи веднага след като приключиш. — умилостиви се Деброучес, царствено махвайки с ръка.
— Случило ли се е нещо?
— Вчера пристигна ежегодния пощенски кораб. — Деброучес посочи с пръст нагоре, макар че единствената космическа станция на Атон, изведена на синхронна орбита, висеше над другата половина от планетата. — Има поща. Твоите списания са одобрени от Съвета на Цензорите и на масата ми лежи целия миналогодишен абонамент. И още някои неща…
— Още нещо? Но аз поръчах само списанията…