— Между другото, господин посланик, — вметна капитан Арата, — случайно да знаете къде да намерим третия и четвъртия от подчинените му?
— Искате да кажете, че Сети още не е арестуван? — запита Етан.
— Работим върху това. — отговори Арата с непроницаем вид. Етан се замисли, но така и не разбра какво иска да каже Арата.
— По-добре попитайте гем-полковник Милисор, когато се събуди. А що се отнася до втория, то ъ-ъ… по-добре питайте командир Куин за това.
— А къде е командир Куин, господин посланик?
Етан въздъхна:
— Вероятно на път към своята дендарийската флота…
И сигурно не сама, а заедно с вербувания телепат. Колко може да преживее този човек без род и племе, лишен от своята мечта? Във всеки случай, по-дълго, отколкото в компанията на гем-полковник Милисор, честно призна пред себе си Етан.
— Неуловима хитруша. — също въздъхвайки, промърмори Арата. — Трябва да проверим. Тя трябва да ми даде още малко информация.
Скоро Етан беше освободен. „Благодарим ви за оказаното съдействие, господин посланик Ако можем да направим нещо, за да бъде вашето пребиваване на станция Клайн по-приятно, моля, обръщайте се към нас“. Нито Етан, нито офицера споменаха повече за Хелда: скандалния инцидент с подмяната на товара беше изчерпан, а делото — закрито. „Приятен ден, господин посланик!“
В коридора, водещ към изхода, Етан изведнъж се спря.
— Между другото, капитан Арата, вие можете още сега да ми направите една услуга.
— Каква?
— Полковник Милисор е под охрана, нали? Ако се е съвзел, бих ли могъл да поговоря с него?
— Сега ще разберем. — отговори Арата, поглеждайки съсредоточено към него.
Заедно с капитана Етан напусна административния отдел и мина през два карантинни шлюза. Там те завариха екотехник, излизащ от остъклен бокс. Екотехникът изключи светещият на вратата надпис „Не влизай!“ и се зае да сваля от себе си защитното облекло. Въоръжения охранител от службата за безопасност му подаде отвътре подобен защитен комплект и екотехника с привичен жест го хвърли в контейнера за дезинфекция.
— В какво състояние е пациентът ви? — запита капитан Арата.
— В съзнание и комуникативен. — отговори екотехникът, поглеждайки към офицерските знаци на Арата. — Има някои остатъчни явления от шоковата травма, като главоболие например. Има хронична хипертония, гастрит на нервна почва, черният дроб е в състояние на предцирозно израждане и леко увеличена простата, която навярно ще се наложи да се лекува след няколко години. Общо взето, за човек на тази възраст здравето му е в норма. А това, което със сигурност няма, е Алфа-С-Д-плазмид-2, –3, –29 — и т.н. до безкрайност. И настинка даже няма. Преметнал ви е някой, капитане, с този рапорт за инфекция и се надявам, че ще изясните кой е той. А аз нямам време за такива глупости.
— Работим върху това. — каза Арата.
Етан го последва в помещението, вече отворено за посетители. Арата с жест заповяда на охраната да стои на пост до вратата, влезе в стаята и застина в стойка „мирно“, като някакъв почетен караул. Да го моли да се отдалечи явно беше безсмислено — помещението навярно се подслушваше.
Етан се приближи до леглото, на което лежеше гем-полковника, облечен в болнична пижама. Завързан — забеляза с облекчение Етан и се приближи до него. Милисор даже не трепна. Вероятно вече беше изпитал якостта на възлите и ги беше определил като достатъчно здрави. Гледаше посетителя си студено и оценяващо и Етан изведнъж се засрами. Като че ли пред него лежеше завързан хищник, заловен от по-смели ловци, а той предпазливо го мушка с пръчка…
— Ъ-ъ… добър ден, гем-полковник Милисор. — започна Етан, чувствайки се като последният идиот.
— Добър ден, доктор Еркхарт. — с иронично кимване, но съвсем вежливо му отвърна Милисор. Външно не се забелязваше никаква враждебност. Както би казала Куин, той се държеше професионално. Впрочем, когато изтезаваше Етан също нямаше никаква враждебност.
— Кхм… преди да си заминете, бих искал да се уверя, че сте разбрали: на Атон няма и никога не е имало генетичен материал, изпратен от Архипелага Джексън. — каза Етан.
— Да, по всяка вероятност наистина е така. — съгласи се Милисор. — Но, виждате ли, аз съм много недоверчив човек.
— В такъв случай, — каза Етан след като помисли малко, — навярно ви е много трудно да признавате грешките си.
— За щастие това се случва рядко. — сухо отговори Милисор и присвивайки очи, попита: — Е, какво впечатление ви направи Терънс Си?