— Кой?! — подскочи Етан като хванат на местопрестъплението.
— Стига, докторе. Знам, че е тук. Чувствам присъствието му в това разпределение на силите. Той е дяволски привлекателен, нали атонецо? Мнозина смятат така. Понякога даже си мислех: може би неговия, така да се каже, дар, се проявява в няколко направления?
Проницателността на полковника беше крайно неприятна, още повече, че Етан наистина намираше Си за много привлекателен. А Милисор предпазливо погледна Арата, опитвайки се да улови реакцията му към този нов ход на беседата. Етан побърза да отклони опасната тема, докато сетагандиеца не е преминал в настъпление.
— Ако това ви интересува, не съм говорил с никого за господин Си.
— Направили сте ми такава услуга? — учуди се Милисор.
— Направих услуга на него. — поправи го Етан.
Милисор кимна, показвайки че приема тази корекция.
— И все пак Си е тук, на станция Клайн. Къде е той, докторе?
— Наистина не зная. — Етан поклати глава. — Ако искате вярвайте, ако искате — недейте. Ваша си работа.
— В такъв случай вашата очарователна телохранителка знае.
— Изобщо не е моя! — взриви се Етан. — Нямам нищо общо с командир Куин. Тя си е сама за себе си. Ако имате някакви проблеми, решавайте си ги с нея, не с мен!
— Ама какво говорите, какви проблеми! — усмихна се сетагандиеца. — Аз направо съм възхитен от нея. Всичко, което досега не разбирах, вече стана ясно. Нямам нищо против да я превербувам.
— Хм… Не мисля, че би се съгласила.
— Всеки наемник си има цена. Това не е задължително да са пари. Звания, власт, привилегии.
— Не. — твърдо каза Етан. — Тя изглежда е влюбена в своя командир. Наблюдавал съм подобно явление в армията на Атон — преклонение на младшите офицери пред своите командири. Някои от старшите се възползваха от това, други — не. Не знам към коя категория се числи нейния адмирал, но във всеки случай не мисля, че вашата цена би била по-голяма.
Арата кимна утвърдително и неизвестно защо пребледня.
— И на мен ми е познато това. — въздъхна гем-полковника. — Какво пък, има ги всякакви. Жалко… Трябва да призная, — продължи той, — че вие, докторе, много ме озадачихте. Ако не сте съучастник на Терънс Си, значи сте негова жертва. Не е много умно да го криете след онова, което той се опита да направи на вашата планета.
— Единственото, което той искаше от Атон беше да получи убежище. И аз не намирам нищо престъпно в това. При вас, в галактиката, вече се нагледах на такива неща, че напълно разбирам желанието му. Самият аз нямам търпение да се върна вкъщи.
Веждите на Милисор рязко скочиха нагоре — едно от малкото движения, които му бяха достъпни в момента.
— Боже мой, докторе! Започвам да подозирам, че вие наистина сте онзи наивен простак, който изглеждахте. А аз си мислех, че знаете какъв фокус беше направен с вашата поръчка…
— Да, Си е сложил в него материал от жена си. Избива го на некрофилия, вероятно. Само че, отчитайки възпитанието му, остава само да се учудваме, че по принцип е нормален човек.
Полковникът изведнъж се разсмя, и това беше така неочаквано, че на Етан, който не виждаше в думите си нищо смешно, му стана неловко.
— Разрешете да предложа на вашето внимание два факта. — заговори Милисор след като се успокои, — Две тайни, станали безсмислени след като онази идиотка извърши своята героична вредителска постъпка. Първо. Генния комплекс, ъ-ъ… за който вие знаете, — той хвърли поглед към Арата, — беше рецесивен и можеше да се появи във фенотипа само при наличието му и в двете родителски клетки. Второ. Всяка — чувате ли, всяка — от културите, изпратени на Атон, беше „заразена“ с този комплекс. Помислете върху това, докторе.
Етан се замисли.
В първото поколение яйцеклетъчните култури ще предадат скритите си рецесивни гени на децата; после — на всички деца, родени на Атон. Когато момчетата пораснат и станат бащи, телепатичния дар в резултат на повторното кръстосване ще се прояви статистически в половината от цялото население. При третото поколение във втората половина той ще премине от скрито във функционално състояние, и т.н. до момента, в който телепатичното болшинство не започне активно да измества не-телепатите.
Но тогава дори не-телепатите ще бъдат носители на тези гени и следователно, потенциални бащи на синове-телепати. И в крайна сметка цялото население щеше да се окаже заразено от генетичния комплекс и вече нищо нямаше да може да се направи.
Въпросът „Защо Атон?“ мигновено стана риторичен. Разбира се, че Атон. И само Атон.
От смелостта, красотата и чудовищността на замисъла на Си на Етан му секна дъха. Всичко съвпадаше със зашеметяващата убедителност на математическо доказателство. Сега дори беше ясно защо Си толкова бързо е изхарчил своя „куп пари“.