Милисор обиколи пленниците с пружинираща походка.
— Колко се радвам, че успяхте да дойдете, доктор Еркхарт! Вече смятахме да устройваме два нещастни случая, един за вас, и друг — за командир Куин, но след като и двамата вече сте тук… Да, сега имаме прекрасната възможност да икономисаме време и сили.
— Това отмъщение ли е? — с пропадащ глас попита Етан. — Но ние никога не сме се опитвали да ви убием!
— Не, какво говорите! — възрази Милисор. — Какво отмъщение? Просто вие двамата знаете твърде много, за да ви позволим да живеете.
— Разкажете им какво ги чака, полковник. — Рау се усмихна злорадо.
— А, да. Вие имате достатъчно чувство за хумор, командир Куин, за да оцените тази мила шега. Погледнете, ако обичате, към тези незадействани въздушни тунели. Само да затворите люковете и от двете страни, и се получават едни такива малки уютни гнезденца, сякаш специално направени за някои двойки, обичащи приключенията. Наистина, много е печално, че докато трае непробудния сън, който ще последва след страстните прегръдки…
Рау приветливо помаха с парализатора, показвайки как именно може да се потъне в толкова непробуден сън.
— …въздушният тунел, — продължаваше Милисор, — ще се изведе в космоса за скачване с трюма на товарен кораб. Доколкото ми е известно, един такъв трябва да пристигне тук веднага след като отлети моят куриерски кораб. Как смятате, струва ли си изцяло да ви събличаме? Или е достатъчно просто да ви смъкнем панталоните? Според мен, така ще е по-естествено: страстно нетърпение…
— О, Бог-Отец! — ужасено простена Етан. — Съвета на Населението ще реши, че съм паднал толкова ниско, че се занимавам с любов във въздушен тунел с жена!
— Не дай Боже, — като ехо повтори Куин, явно наплашена не по-малко от Етан, — адмирал Нейсмит да реши, че съм била толкова глупава, че съм правила любов във въздушен тунел с кой ли не!
В този момент Терънс Си внезапно се напрегна, но в гърба му незабавно се опря дулото на парализатора.
— Дори не си го помисляй, мутант! — изръмжа Рау. — Нямаш никакъв шанс. Още едно неправилно движение и ще те доставим на борда парализиран. — Той се озъби. — Ти не искаш да пропуснеш шоуто което ще изнесат твоите приятели, нали?
Си ту свиваше, ту отпускаше юмруци; отчаяние и ярост се бореха в него, и двете еднакво безсилни.
— Простете ми, докторе. — прошепна той. — Те опряха невроразрушител до слепоочието й и аз знаех, че това не е блъф. Надявах се, че може би вие все пак няма да дойдете. По-добре веднага да им бях позволил да я убият. Простете, простете ми…
Куин насмешливо се усмихна и от разбитите й устни отново потече кръв.
— Не си струва толкова жарко да му се извиняваш, Си. Дори и да беше отказал, това нямаше да го спаси.
— Изобщо няма за какво да се извинявате. — твърдо каза Етан. — Аз сигурно щях да постъпя по същия начин.
Непознатия с невроразрушителя с жест заповяда на Етан и Куин да се отдалечат към външната стена. Те послушно закрачиха към далечния край на дока.
— И все пак, кой е този? — тихо попита Етан. — Сети?
— Позна. Трябваше докато още имах възможност, да го застрелям в гръб и да си получа втората част от възнаграждението на Дом Бхарапутра. — гнусливо намръщена отговори Куин и след кратка пауза добави: — Как мислиш, ако сега скоча върху този идиот, ще успееш ли да дотичаш до най-близкия коридор и да се измъкнеш от парализатора на Рау?
Петдесет и няколко метра по пресечена местност.
— Не. — честно отговори Етан.
— А ако скочиш в онзи въздушен тунел там?
— И после какво? Да си стоя там и да им се плезя, докато не дойдат и не ме застрелят?
— Тогава, — спокойно обобщи Куин, — предлагам ти да измислиш нещо по-добро.
Етан машинално мушна ръка в джоба и напипа продълговат предмет.
— Може би с това нещо ще успеем да спечелим малко време? — попита той, вадейки кристала със съобщението.
— Това пък какво е?
— Ами някакво свръхтайнствено нещо. Докато идвах насам, някакъв човек се приближи към мен на булеварда и ми я връчи — каза, че там има информация за Милисор. Съобщението ще се появи след набиране на армейският му номер. Той каза, че трябва да предам тази капсула на гем-полковника, ако случайно го срещна…
Куин застина, хващайки Етан за ръката.
— Какъв цвят беше?