— Аз… Аз… — Терънс Си разпери ръце. — Как да ви се отблагодаря? На двама ви?
— Не се притеснявай. — намигна му Куин. — Все нещо ще измисля. А иначе никакви телепати не съм виждала тук днес. А ти, докторе?
— Нито един. — охотно се съгласи Етан.
Терънс Си объркано поклати глава, хвърли поглед по коридора и изчезна в асансьорната шахта…
Когато представителите на службата за безопасност най-накрая пристигнаха, те арестуваха само Куин.
ГЛАВА 14
Минавайки през детектора за оръжие без да предизвика звън, Етан облекчено въздъхна. Той се намираше в отделението за предварителен арест на службата за безопасност на станция Клайн. Всичко тук изглеждаше строго и делово: никакви цветя, фонтани, изкуствени пейзажи. Преднамерената строгост на помещението оказваше нужното въздействие — едва пристъпил вътре, Етан веднага се почувства като обвиняем.
— Командир Куин се намира в медицински изолатор номер три, господин посланик — информира го охранителя, прикрепен към него като придружител. — Насам, ако обичате.
Нагоре по асансьорната шахта и после по коридорите. Живота на станцията, помисли си Етан, сигурно трябва генетично да изработва у обитателите на Клайн прекрасно чувство за ориентация. Без да говорим за възприемчивостта към тънките различия в оттенъците… Далтонистът би бил инвалид тук. Униформата на службата за безопасност, както всичко останало на станцията, беше цветнокодова: съотношението на черно и оранжево се променяха в зависимост от званието. Най-низшите охранители ходеха в оранжево с черни ивици; но придружителя на Етан се спря, за да отдаде чест на сивокос мъж в чисто черна униформа с едва забележима оранжева ивичка, който вяло отговори на поздрава. Цялата йерархия в станция Клайн можеше да се определи по цветовете и оттенъците.
Когато Етан и охранителя се приближиха към изолатора, оттам тъкмо излизаше Арата. Видът му беше леко озадачен.
— А, посланик Еркхарт! — той се отърси от дълбокия си размисъл и лицето му придоби малко иронично изражение. — Дойдохте да посетите нашата героиня? Нямаше нужда да се притеснявате: тя скоро ще е на свобода. Колкото и да е странно, кредитната й карта е редовна, всички глоби са заплатени и сега остава само да получим разрешение от лекаря.
— А, не, капитане, не се притеснявам. — отговори Етан. — Просто искам да й задам един въпрос.
— Аз също искам да й задам въпрос. — Арата въздъхна. — И не един. Надявам се, че ще имате повече късмет с отговорите от мен. Последните няколко седмици, когато толкова исках среща, тя мечтаеше само за едно: да продаде информация. А сега дойдох за информация и какво получавам? Среща. — Той малко се ободри. — Но, разбира се, ние с нея ще се спазарим. Ако успея да измъкна нещо от нея, ще мога да докладвам на началството, че ухажването се развива благополучно. — Той млъкна, сякаш очакваше отговор.
— Късмет. — неизвестно защо отговори Етан. Той избегна обясненията с властите след вчерашното тежко произшествие само благодарение на това, че навреме си спомни за статута си на посланик и безжалостно преадресира всички въпроси към винаги находчивата Куин. От своя страна тя представи зашеметяващо безупречна история, в която нямаше почти нищо вярно и която не можеше да се опровергае по никоя точка, подлежаща на проверка. Според тази версия, гем-полковник Милисор и капитан Рау се опитвали да отвлекат командир Куин и да я направят двоен агент за внедряване в дендарийския флот в полза на Сетаганда. Наистина, наемните убийци от Архипелага Джексън се обвиняваха честно — за всички престъпления които са извършили, и нечестно — например, за изчезването на Окита. И сега службата за безопасност бодро се зае с консулството на Бхарапутра, където беше отседнал наказателния отряд. Уви, ставаше дума само за условията на депортация. Терънс Си изчезна от сцената, като че ли не беше съществувал. Никой не спомена името му, включително и Етан.
— Колко досадно, — промърмори Арата, — че именно аз се налага да ви помоля за разрешение да ви приложим суперпентотал…
— Уви. — Етан напрегнато се усмихна, те вежливо се поклониха един на друг и се отправиха в различни посоки.
Килията на Куин беше напълно неотличима, освен по ключалките на вратите, разбира се, от която и да е болнична стая — по-точно, от която и да е космическа болнична стая. Етан забеляза, че е започвал да тъгува по отворените прозорци — нещо толкова привично и естествено на Атон.