— Ще запомня. — неопределено обеща Си.
— Както и да е, — Куин се усмихна хитро, — все пак няма да пътувам самичка. Вече си намерих доброволец за компания по пътя. Интересно момче, работник-емигрант, обиколил цялата галактика. Струва си да се запознаеш с него, господин Си. Той е горе-долу с твоя ръст и е същия кльощав блондин като теб. — Ели вдигна чашата си и с думите „Да загинат всичките ти врагове!“ юнашки изля в себе си съдържанието й.
— Благодаря ви, командире. — искрено каза Си.
— И сега… накъде, ако не при дендарийците? — попита го Етан.
Си разпери ръце.
— Варианти много. Даже твърде много, и всички са еднакво безсмислени… Извинете. — Той си спомни, че сега трябва да изобразява приповдигнато настроение. — Някъде по-далеч от Сетаганда. — Премествайки поглед върху Куин, той кимна към левия джоб на куртката й. — Надявам се, че ще успеете безпроблемно да изнесете този образец. Трябва много скоро да го сложите в хладилна камера, макар и съвсем малка. И би било по-добре, ако не фигурира в митническата ви декларация.
Куин замислено се усмихна, подраска с нокът зъбите си — ноктите й отново бяха акуратно обработени с пиличка — и промърмори:
— Много малка или… хм. Предполагам, господин Си, че намерих идеалното решение на този проблем.
Етан с интерес наблюдаваше как Куин поставя здравия пътен хладилник до бюрото на хранилище 287-C. Грохотът върна към действителността младата дежурна, която с вълнение следеше перипетиите на холограмната драма. Персонажите на пиесата се изпариха като дим и момичето бързо свали слушалките.
— Да, госпожо?
— Дойдох за тритоните си. — каза Куин и отивайки в другия край на бюрото, сложи в четящото устройство легитимацията си с отпечатъка на палеца.
— Да, да, помня ви. — каза момичето. — Кубометър в пластмаса. Искате ли да ги подложите на бързо размразяване?
— Не, благодаря, ще ги транспортирам замразени. — отговори Куин. — Иначе се страхувам, че за четири седмици път ще се превърнат в нещо твърде неапетитно.
Момичето смръщи нос.
— Според мен те са неапетитни при всякаква температура.
— Уверявам ви, стойността им расте право пропорционално на разстоянието до мястото им на произход. — ухили се Куин.
Вратата към коридора със съскане се отвори и в помещението доплува платформа, натоварена с малки херметезирани кутии. Платформата се водеше от екотехник в зелено-син комбинезон. Етан и Си се отдръпнаха настрани.
— Извинете, госпожо, — каза дежурната, — но това е с предимство.
Етан беше приятно изненадан, разпознавайки в новия посетител Теки, който по всяка вероятност идваше от станцията си. Теки също веднага забеляза Етан и Куин, не обръщайки внимание на Си, когото не познаваше.
— А, брат’чед! — възкликна Куин. — Тъкмо смятах да отскоча до теб да ти кажа довиждане. Надявам се че вече си се съвзел след онова приключение миналата седмица?
— Аха. — изсумтя Теки. — Благодаря за доставеното удоволствие. Цял живот съм мечтал да бъда отвлечен от банда кръвожадни глупаци.
— А Сара? — усмихна се Куин. — Прости ли ти това, че не отиде в бистрото?
В очите на Теки проблеснаха весели искрици и той не можа да сдържи самодоволната си усмивка.
— Е-е, да. Когато най-накрая се убеди, че всичко това не са измислици, тя като че ли стана по-любвеобвилна. — Той отново се намръщи. — Но, дявол да го вземе, чувствах, че всичко не е толкова просто! Сега вече можеш ли да ми разкажеш, Ели?
— Разбира се. Веднага, щом мога. Когато го разсекретят.
— Това не е честно! — възмути се Теки. — Ти ми обеща!
Ели безпомощно сви рамене. Теки се нацупи, но изведнъж трепна, сякаш чак сега разбра какво му казва:
— Да кажеш „довиждане“ ли? Ти какво, заминаваш ли?
— Да, след няколко часа.
— Виж ти… — Теки изглежда искрено се разстрои и помълчавайки малко, се обърна към Етан. — Добър ден, господин посланик Много съжалявам за това което е направила Хелда с вашия товар. Надявам се не смятате, че всички в нашия отдел са такива. Хелда сега е болна — смятат, че има нервно разстройство. А аз временно заемам длъжността началник на Преработвателна секция „Б“. — добави той и гордо показа ръкава си: вместо една, на него вече имаше две сини нашивки. — Е, поне докато Хелда се върне. — При по-внимателно разглеждане се оказа, че втората нашивка бе само тропосана към ръкава.
— Можеш да не се притесняваш. — каза Етан. — И заший втората по-здраво: увериха ме, че началничката ти ще боледува до края на живота си.