— Рибната ферма на баща ми е ето там, в онзи залив. — привлече той вниманието на Терънс Си, който седеше до него. — Точно зад онзи сърповиден остров.
— Аха, виждам го. — проточил шия, каза Си.
— Севарин е на континента, не се вижда оттук. А космопорта, на който ще се приземим, е северно от Севарин, в столицата.
Си отново се отпусна на облегалката на креслото; видът му беше замислен. Чу се шум — корабът навлизаше в атмосферата. За Етан това звучеше като истински химн.
— Сигурно ще те посрещнат като герой? — попита Си.
— А, не, едва ли. В края на краищата заданието ми беше секретно, макар и не в онзи строго военен смисъл, с който си свикнал. Всичко трябваше да се направи тихо, за да не предизвикаме всеобща паника и да не подкопаем доверието към Репродукционните Центрове. Не, предполагам, че ще ни посрещнат само няколко души от Съвета на Населението. Бих искал да те запозная с доктор Деброучес. Е, и роднините ми: свързах се с баща ми от станцията, затова знам, че ще ни посрещне. Казах му, че пристигам с приятел. — добави Етан, опитвайки се да ободри явно разстроения Си. — Стори ми се, че му беше приятно да чуе това.
Самият той също нервничеше. Как да обясни на Янос появата на синеокия красавец от неведоми краища? По време на двумесечния полет от станция Клайн той успя вече сто пъти да произнесе встъпителните си думи, докато не се обърка окончателно. Ако Янос реши да ревнува или започне да прави глупости, то тогава по-добре да заминава да работи и да си заработва статус на семеен партньор. Може би точно такъв ритник не му достигаше, за да го подтикне към действие: отчитайки нрава на Янос беше невъзможно да се надява той да повярва, че Си демонстрира всички склонности на кандидат за Братството на Непорочните. Етан въздъхна.
Откъсвайки замислен поглед от ръцете си, Си погледна към Етан.
— И как ще те нарекат после — герой или предател?
Етан хвърли поглед към салона на пощенския куриерски кораб. Скъпоценния товар — девет големи бели хладилни камери, които той не се реши да остави в товарния отсек на кораба — беше привързан за седалките около тях. Другите хора в салона — статистикът по преброяване на населението с неговия асистент и тримата членове на екипажа, получили разрешение за излизане — седяха един до друг в далечния край и не можеха да ги чуват.
— И сам бих искал да зная това. — каза Етан. — Моля се за това по цели дни. От детството си не съм се молил на колене и не знам дали това ще помогне сега.
— Няма ли да премислиш, да поискаш да промениш всичко в последната минута? Тя ще настъпи много скоро.
Да, веднага след като кораба се приземи. Сега те минаваха облачния слой; бялата мъгла покри с бисерни капки илюминатора. Етан помисли за другия товар, надеждно скрит в личния му багаж — за четиристотин и петдесетте яйцеклетъчни култури които той купи на Колония Бета, за да убеди окончателно както възможните преследвачи от Сетаганда, така и Съвета на Населението, че културите от Бхарапутра не са намерени. Си помагаше на Етан да извърши подмяната, като прекара дълги часове в багажния отсек на кораба в презалепване на етикетите и в подправяне на документацията. А може би беше обратното — Етан помагаше на Си. Във всеки случай сега те бяха здраво свързани.
Етан поклати глава.
— Все някой трябваше да вземе решение. Ако не аз, то Съвета на Населението. Само че… е, всъщност си помислих, че те няма да са в състояние да вземат решение и ще загубят години в празни дрънканици. Ти както винаги си прав в догадките си: боя се за нашето бъдеще. Но макар че ми се свива корема от страх, аз все пак искам да видя какво ще стане после; това би трябвало да е много интересно.
— Но все пак ти остана правото да промениш решението си. — отбеляза Си, кимайки към товарния отсек.
— Страхувам се, че съм прекалено голям скъперник за това. — Етан виновно се усмихна. — Понякога даже си мисля, че от мен ще излезе добър стопанин. А тези бетански култури са твърде добри, та просто да ги изхвърлим в космоса. Но ако получа обратно стария си пост, или още по-добре — ако стана началник на Репродукционен Център, а такава вероятност има, бих искал да им присадя телепатичния комплекс и незабележимо да ги включа в генофонда на Атон. А когато стана по-опитен в тази операция, то и тази култура — също. — Той вдигна от коленете си малкия контейнер ЕК-1, подържа го в ръката си и внимателно го остави обратно. И вече не го мъчеше съвестта. — Та аз обещах на командир Куин стотици синове… А като началник на Репродукционния Център ще стана член на Съвета на Населението. Или дори председател, някога…