Въпреки строгата секретност на заданието на Етан, в космопорта се беше събрала малка тълпа. В по-голямата си част тя се състоеше от представители на деветте Репродукционни Центъра, които нямаха търпение да получат дългоочакваните култури. Цялата тази публика дружно се хвърли към хладилните камери като едва не събориха Етан. Но тук беше и председателя на Съвета на Населението, и доктор Деброучес, и баща му…
— Е, какво, трудно ли ти беше? — попита председателя.
— А, не, нищо — Етан стисна по-здраво ЕК-1, — с което не можех да се справя.
— Нали ти казвах. — усмихна се Деброучес.
Етан прегърна баща си, при това не веднъж, сякаш искаха да се убедят, че и двамата са живи и здрави. Бащата на Етан беше висок и загорял, с обветрено лице; даже в гънките на официалния му костюм Етан чувстваше мириса на морето.
— Нещо блед ми изглеждаш, сине. — загрижено отбеляза баща му, прегръщайки го през рамото и взирайки се тревожно в любимия си първороден син. — Не, ей Богу, като труп, честна дума.
— Нищо чудно. — усмихна се Етан. — Нали цяла година не съм виждал слънце. На станция Клайн такова изобщо нямаше, на Ескобар бях само една седмица, а на Колония Бета слънцето е твърде горещо и през деня никой не излиза на улиците. Но те уверявам, че съм много по-здрав, отколкото изглеждам. И въобще се чувствам отлично. А къде… — той отново се огледа крадешком. — къде е Янос?
Баща му отклони поглед и Етан внезапно бе завладян от ужас.
Баща му тежко въздъхна и след кратка пауза каза:
— Много ми е тежко да ти говоря за това, сине, но ние всички решихме, че трябва веднага да научиш за това… — „Бог-Отец! — помисли си Етан — Янос се е разбил с моя скутер“. — Янос не е тук.
— Това го виждам. — Сърцето на Етан сякаш изскочи от гърдите и заседна в гърлото му, преграждайки пътя на думите.
— След като ти замина, той съвсем се разпусна. Спири все казваше, че не трябва да го обуздаваме, макар аз да смятам, че мъжът трябва да отговаря за постъпките си, а Янос е вече достатъчно възрастен, за да се държи като мъж. Ние със Спири даже се скарахме заради това, но сега всичко се нареди…
Земята се поклати под краката на Етан.
— Как се нареди? — успя да попита той.
— Е, накратко, месец-два след заминаването ти Янос избяга с приятелчето си Ник на Другите Земи. Съобщи, че няма да се върне. Там, казва, никой не чете морал и не промива мозъци. — Баща му изсумтя раздразнено. — Там няма никакво бъдеще, но на него явно не му пука за това. Но си мисля, че след десетина години той ще разбере, че вече е преситен от тази свобода. Не е първият… Да, за него — десетина години, не по-малко. Той винаги е бил най-инатливия от вас.
— Ето какво било… — едва чуто промълви Етан, опитвайки се да изглежда достатъчно опечален. Той се стараеше с всички сили, унило кривейки уста. — Какво пък, — каза той, прокашляйки се, — може да е за добро. Някои хора просто не са създадени за бащинство.
Той се обърна към Си и фалшивата скръб избяга от лицето му.
— Слушай, татко, искам да те запозная с някого. Ето, доведох с мен емигрант. Само един, но затова пък — какъв! Той е преживял много, за да заслужи това убежище. А през последните осем месеца ми беше добър спътник и приятел. Казва се Терънс.
Те се ръкуваха — високия силен рибар и крехкия пришълец от галактиката.
— Добре дошъл, Терънс. — каза бащата. — Приятелят на моя син е и мой син. Добре дошъл на Атон.
През обичайната маска на отчужденост върху лицето на Си пробиха чувства — удивление и нещо, приличащо на благоговеен страх.
— Вие говорите това, което мислите… Благодаря ви. Благодаря ви…
Две от трите атонски луни изгряха тази вечер над Източното море. Леките вълни с тих шепот налитаха върху дюните. От верандата на втория етаж се разкриваше прекрасна гледка към водите на залива, примигващи на лунната светлина. Бризът охлаждаше пламтящото лице на Етан, а тъмнината скриваше цвета му.
— Разбираш ли, Терънс, — малко развълнувано обясняваше Етан, — най-бързия начин да заслужиш родителски права, а значи и синове на Джейнайн — е да посветиш цялото си време на обществен труд и да получиш достатъчно социални кредити. Работа има много — всичко, което поискаш: ремонт на пътища, поддържане на паркове, държавни предприятия — тук може да се приложи целия ти галактически опит. Или в благотворителните организации — приюти за самотни и стари хора, помощ на животни, грижи за пострадалите от катастрофи, макар че с това основно се занимава армията… Изобщо избора е неограничен.